* * *

Войник на сватбата на жена си

Имала и мама, имала й,
едного сина Стояна,
решила да го ожени.
В събота му е годежа,
в неделя му е сватбата.
Стояна войник викнали,
войник за девет години.
Стоян си майци продума:
- Я кажи, мамо, на тате,
татко ми войник да иде,
че ми е булче венчано,
мило ми й да го замина,
жално ми й да го оставя.
Мама Стояну продума:
- Не мой баща ти да иде,
че й баща ти много стар,
не може пушка да носи,
нито войнишки да бяга.
Петранка, булка хубава,
тя на Стояна думаше:
- На ти, Стояне, таз китка,
денем я слагай на глава,
нощем я слагай на роса,
кога ти китка увехне,
ти да си знаеш, Стояне,
че ази съм се сгодила.
Служил ми Стоян, служил ми,
цели ми девет години.
Една ми сутрин кат станал -
китката му извяхнала.
Стоян се много нажали,
царя си Стоян попитал:
- Що си жаловен, Стояне,
жаловен, още тъжовен?
Стоян му всичко разказа,
царя му дума, продума:
- Иди, Стояне, в яхъри,
вземи си конче алено,
алено конче, хранено,
па си у вази отиди.
Стоян си конче изведе,
алено конче, хранено.
Минал е гора зелена,
настал е в поле широко,
в тяхна си мера навлязъл.
На мера оре баща му,
Стоян баща си продума:
- Дядо ле, стари дядо ле,
защо ми ореш таз нива,
днеска е света неделя?
Дядо на Стоян продума:
- Ази си имам син войник,
войник за девет години,
днес му се булче сгодява,
затуй съм тръгнал да ора.
Тръгнал е Стоян нататък,
срещнал е Стоян майка си,
Стоян си майци думаше:
- Що предеш днеска, бабичко,
днеска е света неделя?
Бабичка Стоян думаше:
- Ази си имам син войник,
войник за девет години,
днес му са булче сгодява,
затуй съм взела да преда.
Тръгнал ми й Стоян нататък,
стигнал ми й порти сватбарски
всичките ядат и пият
и си Петранка годяват.
Кат си Петранка излязла,
тя си Стояна познала.
Стоян си булче поведе,
че си го у тях заведе.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2011
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011