* * *

Войник на сватбата на жена си

Плени Гюро земня Арбаначка,
не я плени за сребро, за злато,
на я плени за добра девойкя,
та изпленй Мара Арбаначка,
изплени я Гюро и везе я.
Армасая Мара, не венчая,
Гюроте е книга достигнала
д'иде Гюро, д'иде млад на война.
Ем пооди Гюро, ем наръча,
оставя си либе армасано,
армасано либе, невенчано,
а на майкя наръча, поръча:
- Убаве ми, мале, Мара гледай,
убаве ми, мале, Мара рани -
заран давай секирска ракия,
я на пладне презморски стафиди,
я на вечер руйно добро вино;
не пущай я с момите на вода,
ни с невести говеда да кара,
да не жали Мара за менека,
да не бега Мара по другиго.
Мара влезна у буйна градина,
та откина столиста ружица,
та я заткна Гюроте на пазва,
на Гюроте наръча, поръча:
- Фала тебе, Гюро царев войник,
като ойдеш цареви дворове,
да посадиш столиста ружица,
посади я царева градина,
дзаран, вечер ружица поливай,
напладне й, Гюро, сенкя турай -
доде ти е ружица весела,
дотога ке Мара да те чека,
отка, Гюро, ружица повехне,
ке се жени Мара за другиго,
ке се жени Мара, неке чека.
Па си ойде Гюро царев войник,
па си ойде царо на дворове,
посади си столиста ружица,
посади я царева градина,
заран, вечер ружица полива,
напладне и Гюро сенкя тура.
Минало се девет годин време,
Гюроте е ружа повенала.
Уили се Гюро царев войник.
Согледа го царо, честит царо,
па Гюроте потио говори:
- Фала тебе, Гюро царев войник,
ти ми беше най-весел у война,
а сега си уилен, угрижен.
А що рече Гюро царев войник:
- Фала тебе, царо, честит царо,
ли ме питаш, право да ти кажем:
оставил сам либе армасано,
армасано либе, невенчано,
чекало ме девет годин време,
сега се е либе заженило.
А що рече царо, честит царо:
- Фала тебе, Гюро царев войник,
я си влезни у ладни яхъре,
та избери коня, що най-добър,
та си иди дома на дворове.
Послуша го Гюро добър юнак,
та си влизна у ладни яхъре
и си избра коня, що най-добър
та си ойде дома на дворове.
Пуни двори свирки и тупане,
а пред порти стара майкя седи,
там си седи и си сълзи рони.
А що рече Гюро добър юнак:
- Фала тебе, бре, стара бабичко,
изведете младата невеста,
та и мене ръка да целива
и от мене аризма да земе.
Извели са младата невеста
на Гюроте ръка да целива.
Посегнала младата невеста,
посегнала ръка да целива,
видела му пръстен меновника.
Провикна се Мара Арбаначка:
- Дойде ли ми, Гюро царев войник!
Венчали са Гюроте и Мара.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2011
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011