* * *

Войник на сватбата на жена си

Имала е мама, имала,
един син Иванчо,
скришом го мама гледала,
пак го е скришом женила
да не го свари войската.
Днеска го мама ожени,
утре му писмо довтаса -
Иванчо с войска да върви.
Иванчо дума мама си:
- Я кажи, мамо, на тете,
тете с войска да иде
че ми е мило булчето,
мило ми е да го оставя,
дваж мило да го поведа.
Мама Иванчо думаше:
- Баща ти е, мама, остарял,
не може конче да язди,
дил пеша да върви.
Иванчова булчица,
влиза в мала градинка,
набра си цветя всякаки,
направи китка смесена,
и на Иванчо я подаде:
- На ти, Иванчо, таз китка,
денем я носи на глава,
нощем я слагай на роса,
кога китката повехне,
тогаз ще ми е годежа.
От ръка пръстен извади,
на Иванчо го подаде:
- На ти, Иванчо, тоз пръстен.
Нощя го слагай на ръка,
денем го слагай в джобове.
Кога му камък излети,
тогаз ще ми е сватбата.
Иванчо войник отиде,
все весел бил и все добре.
Като става една сутрин,
повяхнала му китката.
Като става света неделя,
на пръстен камък излетял.
Че си е жалба нажалил.
Царя Иванчо думаше:
- Що си, Иванчо, кахърен?
Иванчо царя думаше:
- Царьо ле, царьо честити,
как да не съм кахърен?
Кога войниче постъпих
оставих булче под було,
че му е днеска сватбата...
Царя Иванчо думаше:
- Иванчо, младо войниче,
близо ли ти е селото,
бързо ли ти е кончето?
Иванчо царю думаше:
- Царьо ле, царьо честити,
не ми е близо селото,
ала ми е бързо кончето.
Царя Иванчо отпусна,
в селото да си отиде
булчето да си завари.
Като през къра вървеше,
да си селото наближи,
орач си нива ореше.
Иванчо дума на орач:
- Що ореш днеска в неделя,
нали е света неделя?
Орач пътниче думаше:
- Пътниче, кално друмниче,
от жалби ора в неделя,
че имах син като тебе,
днес му се жени булчето!
Като в селото навлези,
перачка ризи переше.
Иванчо дума перачка:
- Що переш днеска в неделя?
А тя му дума, продума:
- От жалби пера в неделя,
че имах син като тебе,
днес му се жени булчето!
Той си на сватба отиде.
Сватбари кръста събират,
Иванчо пусна пръстен.
Свътбари кръста зънасят,
а булката ги питаше:
- Кой си ви пусна тоз пръстен?
А пък те са й казъли:
- Пътниче мина по пътя,
нямаше пари да пусне,
ами си пусна пръстена...
Булката тогаз поръча:
- Я го викайте, да дойде,
аз ще Иванчо да взема!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2011
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011