* * *

Войник на сватбата на жена си

Кога беше размирна година,
ка се бия турци и котаре
заробия два брата от тетка.
Първи беше Смилянин Илия,
а вторио Янковик Стояне.
От Илия младо либе оста,
а от Янкоте още по-младо,
младо либе от неделя време.
Цар ги държи за девет години
и десета за седем месеци.
Лежали са ни много, ни малко,
лежали са девет годин време.
Ка настъпи десета година -
тогай са се два брата ставили
и они са братски продумали:
- Слушай, братко, Смиляник Илийо,
утре кажа светец турски петец,
цар че иде с турци у джамия,
а царица с були на разходка.
Я че краднем ключи от яхъра,
а ти крадни ключи от резница!
Ка осъвна светец турски петец,
цар отиде с турци у джамия,
а царица с були на разходка,
Янко крадна ключи от резница,
а Илия ключи от яхъри.
Окраднаа два добри коньове,
окраднаа до две остри сабли,
окраднаа и си побегная.
Бегали са три дни и три нощи,
ка стигнале до Котаре равно
проговаря Янковик Стояне:
- Слушай, братко, Смиляник Илийо,
айде да се ние разделиме!
Ти си иди на траг Белограда,
а я ч'идем свойме виносада,
та да видим моето ми лозе
кой го копа и кой ли вързуе,
кому ли е у ръце паднало!
Кога ойде свойме виносада
у лозьето стара кукувица,
она кука, кука и нарежда:
- Янко синко, от злато ябука,
майкя те е век заборавила,
снаа Ела заборавит нече!
Кога дочу Янко господаря,
кога дочу що она нарежда:
- Бог помага, стара кукувице,
що си толку рано подранила
и си кукаш, кукаш и нареждаш?
А що беше стара кукувица:
- Щом ме питаш, синко, да ти кажа,
и я имах сина като тебе.
Ка се бия турци и котаре,
заробия два брата от тетка.
Първи беше Смиляник Илия,
а вторио Янковик Стояна.
От Илия младо либе оста,
младо либе от петнайсе дена,
а от Янкоте ми ощ по-младо,
младо либе от неделя време.
Цар ги държи за девет години,
и десета за седем месеца.
Лежали са девет годин време,
са настъпи десета година,
а що беше нему първо либе,
чекала го девет годин време,
са настъпи десета година,
днеска му се либе предодава -
пуни двори китени сватове,
та не мога от мъки да гледам,
та затова кукам и нареждам!
Кога дочу Янко господаря
що нарежда стара кукувица
направи се божа прошлякина,
па си ойде у негово село,
па си проси от къща на къща.
Кога ойде у негови двори,
пуни двори китени сватове.
Ка улезна у ладни одаи,
у одаи, у честни трапези,
а що беше нему първо либе
оно стои за руку девера.
А що беше божа прошлякина
ка е оно малко попивнало,
па ги тогай кротко запитало:
- Хвала вамо, китени сватове,
очете ли я да ви запоем?
Па тогай се свати спогледнали,
спогледнали и си продумали:
- Па очеме, защо да нечеме,
на сватба си от секакво има!
Кога окна божа прошлякина,
кога окна оно, та запея,
каква оно песен е избрало:
- Вила гнездо птица гълъбица,
вила го е за девет години
и десета за седем месеца,
днес решила гнездо да развие.
Долетел е сив-зелен соколе,
от столица цару на честито,
ту у не да гнездо да развие!
А що било нему първо либе
она го е по гласи познала.
Отпущи се от руку девера,
та излезна на диван високи:
- Слушай мене, Елице сестрице,
твоо братбк днеска е пристигнал,
твоо браток, моо господаря!
Па що беше нему мила сестра,
кога слезна у честни трапези,
па си она брата прегърнала,
сас сълзи му лице измивала.
И тогай се свати досетили,
че не било божа прошлякиня
а е било Янко господаря:
- Фала тебе, Янко, господаре,
ний сме доста благо потрошили
дур сме твое либе изпросили!
А що беше Янко господаря:
- Лесно че е и за ваше благо,
лесно че е, ако да сме люге!
Па излезна на диван високи,
та си каже нему мила сестра:
- Слушай мене, Елице сестрице,
я соблечи модро и мораво,
та облечи ситно и свилено,
ти че идеш с китени сватове,
ти че идеш, она че остане!
Па що беше нему мила сестра,
премени се, лепо нагласи се,
па слезнаа у честни трапези.
Сички свати наред дарувая,
кому марама, ком тънка кошуля,
младоженя - Елица сестрица.
Дарували и ги изпратия,
кога се е вечерта стевнило
и си иде Янковата майкя,
она кука, кука и нарежда:
- Янко, синко, от злато ябука,
майкя те е век заборавила,
снаа Ела заборавит нече.
Кой че мене вечер посретнати,
кой че мене кротко запитата:
"Не си ли се, мамо, уморила,
стига кука като кукувица!"
Дочула я нойна мила снаа,
излезнала и я посретнала:
- Я чем, мамо, тебе посретнати,
я чем тебе кротко запитати.
Твоо сина днеска си пристигна!
Доде майкя у двори улезне,
доде майкя сина да прегърне,
она се е с душа отделила.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2011
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011