* * *

Войник на сватбата на жена си

Писнали гайди цигулки,
млад Георги ми се зажени.
Таман се Георги ожени,
друг ден книга пристига -
Георги млад войник да иде
Нали му е младо булчето,
мило му да го остави,
по-мило да го поведе
Георги майка си молеше:
- Майко ле, стара майчице,
аз ще се моля на тебе,
пък ти се моли на татко,
дано се татко съгласи -
отмяна да ме отмени
барем едничка година,
едничка или половина,
че ми е младо булчето,
много ми е мило за него,
че няма още три дена
как го ние вземахме...
Мама на Георги думаше:
- Молих се, синко, думах му,
а той ми, мама, разправи,
че не може да те замени,
защото е така закона -
всеки трябва да служи
на нашата мила родина,
тъй всеки оттам е минал!
Георги на Радка продума:
- Радке ле, росна ябълко,
Радке ле, росен босилек,
я вземи, всичко събери,
че аз ще, Радке, отивам
службата да си изслужа,
мило ми е за тебе,
но няма какво да сторя,
така е служил татко ми,
дядо ми и всички мъже!...
Като зачу Радка тез думи,
тя си в градинка влезе,
набрала цветя всякакви,
направи китка смесена,
че си при Георги отиде,
и си на Георгя продума:
- Я вземи, любе, таз китка,
нея за мене ще гладаш,
денем я носи на глава,
нощем я слагай на роса,
когато китке повехне -
тогаз ще да ми е годежа!
След туй си пръстенче извади
и го на Георги подаде,
подаде и му продума:
- Носи го и го поглеждай,
кога му камък излети -
тогаз ще ми е сватбата!
Така се със сълзи разделят,
Георги на службаи замина.
Ходил е Георги и служил
до седем осем години,
на девета година
смесена китка повяхна,
камък от пръстен излетя.
Георги повяхна, посърна,
ах, че го жалост налегна,
нали си Георги припомни
дето му булче поръча...
Командир дума на Георги:
- Гьорге ле, младо войниче,
девет години служиш,
весело ходеше, пееше,
защо си сега кахърен,
кахърен, още посърнал?
Георги командира продума:
- Когато тръгнах за служба
булче ми китка подаде
и нейно пръстенче венчално,
и ми на мене поръча -
кога ми китка повехне,
тогава ще й е годежа;
кога камъче излети,
тогава ще й е сватбата!
Вчера ми китка повяхна -
днеска ще да й е годежа;
сега камъче излетя -
в неделя ще й е сватбата...
Затуй се моля на тебе
в отпуска да ме пуснете,
булчето да си възвърна
додето не е венчано!
Подробно всичко разправи,
той му отпуска даде.
Като си Георги потегли,
три деня Георги пътувал,
трети ден беше неделя,
Георги минава край нива,
баща му нива ореше,
Георги дума баща си:
Помози ти Бог, старче,
днес нали е света неделя,
що си на нива излязъл
черни угари да ореш?
Баща му не го познава,
а най му дума, продума:
- Аз имам син като тебе,
той стана девет години
като излязъл от дома,
младо си булче остави
и веч се никак не обади,
та булче му се ожени,
днес му е сватбата,
аз на нива излязох -
кахъри до си разтуша...
Като чу Георги тез думи
нищичко Георги не каза,
бързо закрачи към село.
Преди в село да влезе
на чешма вижда майка си,
тя бели ризи переше,
жално сълзи ронеше.
Георги бабичка продума:
- Що си излязла на чешма,
нали е света неделя,
пък ти си переш прането
и рониш сълзи до земя?!
Майка му не го познава,
а най му дума, продума:
- Като ме питаш, ще кажа,
аз имам син като тебе,
девет години вече стана
като е дома излязъл,
днес му се жени булчето,
жал ми е в село да бъда,
затуй съм дошла на чешмата,
за туй си сълзи проливам...
Като чу Георги тез думи,
нищичко Георги не каза,
без да се обади на майка си,
побърза, към тях закрачи.
Като си у тях пристигна
двора е пълен с народ,
Георги минава през народ,
насред двора дълга трапеза,
Георги накрая отива,
без да го някой познава,
на край трапезата седна
и струва сеир що става.
Почнаха дари да даряват,
булка, като Георги наближи,
поглежда войник непознат,
тогаз свои хора попита:
- Ал един войник в трапеза,
макаре чужд и непознат,
не бива да го отделяме,
може би да се обиди!
Така го булка дарява,
без да го Радка познае.
След като всички дарява
и почна кръст да събира,
редом трапеза обходи,
на всички ръце целува,
целува и им честити.
Като до войник отиде,
да му ръка целуне
и дари да му честити,
войник в джеба си бръкна,
изводи китка повяхнала
и дръпна пръстен от ръка
с камъче излетяло.
Тогаз си ръка подаде
и си на булка продума:
- Аз съм, булка, млад войник,
девет години как служа,
пари в мене си нямам,
затуй те това дарявам!
Радка, като видя китката,
китката, още пръстена,
тя се в войниче вглежда,
тогава Георгя познава,
жалко си Радка заплака
и на всичките говори:
- Какво си ази направих,
защо си ази прибързах!
Девет съм години чакала...
Че си при Георги отиде,
три му поклона направи
и го със сълзи здрависа,
и на сватбари извика:
- Яжте и пийте, сватове,
сватбата е Иванова,
а булката е Георгева!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2011
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011