* * *

Войник на сватбата на жена си

Кукувицата кукува,
Стояне ле, гидийо ле,
Стоян си войник отива,
оставя млада невяста,
венчана, а не сведена.
Невяста влезе в градина,
та набра цвете сякакво,
вратика и комуника,
синя загорска тинтява,
накити китка размесна,
па я Стояну подаде:
- На ти, Стояне, таз китка,
деня я носи зад калпак,
нощи я топи в дюлия,
дюлия бистра ракия.
Коги китката повехне -
тогива ще са погодя;
коги китката изсъхне -
тогива ще се оженя.
Носи я Стоян, топи я,
топи я девет години,
десета годин изсъхна.
Като си китка изсъхна,
Стоян си калпак полупи,
полупи до черни очи,
порони сълзи до земе.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2011
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011