* * *

Войник на сватбата на жена си

Имала мама, имала
едного сина Стояна.
Скришом го мама родила,
па дваж го скришом отхрани,
да го войници не чуят,
че й от войнишко коляно.
Бързала да го ожени.
Днеска го мама ожени,
утре му абер довтаса -
Стоян на войска да иде.
Стоян мами си думаше:
- Моли се, мамо, на тата,
тато на войска да иде,
че мен е мило булчето,
мило ми е да го остава,
дваж мило да го поведа.
Мама Стояну думаше:
- Баща ти, челяк остарел,
не може пушка да носи,
не може пешя да върви,
дильки ли сабля да върти.
Стоян на войска ще върви.
Елка по двор ходеше
и тънки пръсти чупеше,
и на Стояна думаше:
- На ти, Стояне, тоз пръстен,
носи го и го поглеждай;
на ти Стояне таз китка,
деня носи я на глава,
нощя туряй я на роса;
кога китката повене,
тогаз ще ми е годежа,
кога пръстену камък отлетне,
тогаз ще ми е сватбата!
И Стоян китка поглежда,
носи я девет години,
че му пръстена отлетна
и му китката увехна.
И се е Елка годила
за баш болярин в селото;
селото аман викнало...
Че си търгна да с' иди.
На пътя старец посрещна,
че той е бил баща му.
- Старио, защо ореш и плачеш
в чиста света неделя?
(...)

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2011
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011