* * *

Войник на сватбата на жена си

Заглави се млади Стоян,
заглави се, зажени се, (2)
заглави се, зажени се,
в събота срещу неделя. (2)
В неделя му абер дойде,
абер дойде войник д'иде,
войник д'иде сос Русия,
със Русия и България,
да си гонаа клети турци.
Либето му китка даде
и на Стоян си заръче:
- На ти, Стояне, китчица
да я сложиш у пазвата,
у пазвата до сърцето.
Да гледаш, Стоян, да гледаш,
кога ти китка повехне,
знай ке се сам оглавила.
Кога ти китка изсъхне,
знай ке ми е венчилката.
Служиль йе Стоян, служиль йе,
служиль йе девет години.
На десетата година
китката му по вехнельа,
повехнельа, ке изсъхне.
Стоян се толкоз уили,
уили Стоян и плаче.
Командире отговаря:
- Що ми си, Стоян, дертовен?
Стоян му вели, говори:
- Кога си се я заглавих,
я заглавих и зажених,
ваф неделя абер дойде,
абер дойде войник д'ида.
Либето ми китка даде,
китка даде и я сложих,
и я сложих ду сърцето.
Либе си ми се поръче:
"Стояне, мори, Стояне,
да гледаш, Стоян, китката.
Кога ти китка изсъхне,
туга ке ми е сватбата."
Китка ми йе изсъхнала,
изсъхнала, повенала.
Бързо му командир дума:
- Стояне, младо войниче,
бързо си, Стоян, отиди!...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2011
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011