* * *

Войник на сватбата на жена си

Хранила майка, гледала,
едного сина Стояна,
той за син, той за дъщеря;
бързала да го отхрани,
по-бързо да го ожени,
да не го вземат млад войник,
млад войник с войниците.
В неделя му бе сватбата,
в понеделник книга пристигна -
да върви Стоян млад войник.
Стоян мамо думаше:
- Мамо бе, стара майчице,
аз ще се моля на тебе,
пък ти се моли на тате,
да иде тате млад войник,
млад войник с войниците,
че ми е младо булчето,
мило ми да го замина!
Майка му дума Стояне:
- Стояне, синко Стояне,
баща ти, синко, стар-запрял,
не може сабя да върти,
ни хранен коня да язди!
Стоян си сълзи пророни,
поведе конче хранено,
хранено, не възсядано.
Булче под було плачеше,
и на Стоян думаше:
- Стояне, либе Стояне,
по-често писма да пишеш,
да зная кога къде си!...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2011
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011