* * *

Войник на сватбата на жена си

Таман Тодор венчават,
войници хлопат на порти:
- Скоро Тодора венчайте,
Тодор войник ще върви,
на войниците главатар,
на бели пари хазнатар!
Тодор Тодорке думаше:
- Тодорке, първо венчило,
под було тебе оставям,
под було да те заваря.
Кат чу Тодорка тези думи,
улягла в горна градинка,
набрала цвете всякакво,
накичи китка смесена,
смесена и размесена.
От ябълка клонче отчупи,
у китката го накичи,
на Тодора я забоде
и му поръки заръча:
- Тодоре, първо венчило,
деня я носи на глава
нощя я тури под глава.
Кога ти китка увехне,
тогаз ще да се исгодя.
Кога би клонче напъпи,
напъпи и бял цвят цъфне,
тогаз ще ми е сватбата.
Чакала е горка Тодорка,
девет години чакала,
девет була изтъкала,
изтъкала и съдрала.
Десето було изтъка,
пребули се и ожени.
Млад Тодор, младо войниче,
кога си китка погледна,
какво да види млад Тодор:
китката му увехнала,
ябълково клонче цъфнало.
Ах, че се Тодор угрижи,
де ходи все Тодор угрижен.
Царю на Тодор думаше:
- Тодоре, младо войниче,
защо си толкоз кахърен,
кахърен, още жаловен?
Тодор на царя думаше:
- Царьо ле, челяк честити,
като ме питаш, да кажа:
- Булка под оставих.
Станало е девет години,
като съм булка оставих.
Станало е девет години,
като съм булка оставил,
оставил и съм заръчал:
- Под було оставям,
под було да те заваря!
И тя ми китка накичи,
и ми поръча, заръча:
- Деня я носи на глава,
нощя я тури под глава.
Кога ми китка повехне,
тогаз тя ще се исгоди.
Ябълково клонче кат цъфне,
тогаз ще й е сватбата.
Царьо ле, царьо честити,
ето го клонче цъфнало.
Царю си Тодор думаше:
- Тодоре, младо войниче,
извеждай ата най-добър,
пълни дисаги с жълтици
и се на конче премятай.
По-бързо карай и върви
у черква да я завариш.
Тодор си царю послуша,
скоро се стъкми и тръгна.
Карал ми бързо и вървял.
Като из пътя вървеше,
старец Тодори думаше:
- Поможи Бог, ти старче ле,
кат си остарял, изумял,
че подобно ли е от Бога
в неделя лозе да копаеш?
Старец Тодори думаше:
- Я върви, синко, минавай,
не ми ядове подигай.
И аз имам син кат тебе,
кат тебе сина загубен.
Станало е девет години,
днес му се жени булката.
Вървял ми Тодор, вървял ми,
вървял ми малко, ни много,
стигнал е накрай селото,
накрай селото с чешмата.
На чешма баба переше.
Пътниче бабо продума:
- Добър ден, бабо, старейо!
Кат си стара, изумяла,
че подобно ли е на Бога
в неделя ризи да переш?
Баба пътниче думаше:
- Пътниче, кално друмниче,
я върви, чожум, минавай,
не ми ядове повдигай
и аз имам син кат тебе,
Кат тебе сина загубен.
Станало е девет години,
днес му се жени булката.
Пътниче баби думаше:
- Бабо ле, бабо старейо,
де къде е, бабо, сватбата,
много съм, бабо, огладнял,
да ида да се нахраня.
А пък баба му думаше:
- Я е тоз сокак първия,
втория, в третия улягвай.
В третия Тодор улезе.
Конче си върза пред къщи
и право в къщи улягва.
Нали е Тодор ябандий,
че го в къщи поканили,
на трапезата поседнал.
На булката кръст беряха.
Мешин дисаги кат носел
и кимнал пари да хвърли.
Пръстен си от пръст извади
и го на булката кръст прибрала,
и си пръстена разчела,
и тя на зълва си думаше:
- Калина, мори, Малино,
има ли тука ябанджий?
Зълва й дума, продума:
- Мър има, були, мър има.
- Хад ме, Калино, изведи
да му се ниско поклоня,
прилича ми на търговец,
дано да хвърли жълтица.
Че я зълва й извела,
три пъти му се поклони
и му ръката целуна.
Със жал му се изпровикна:
- Тодоре, първо венчило,
де къде оди до нине?
Девет години е станало,
все съм те, Тодоре, чакала
и вече съм се решила,
решила да се оженя.
Тодор Стояне думаше:
- Пусни я, Стояне, Тодорка,
каква ти е глобата,
ще я, Стояне, заплатя!
Развърза мешин дисаги,
извади жълти жълтици
и се Тодорчо разплати,
булката си у тях заведе.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2011
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011