Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

* * *

Войник на сватбата на жена си

Плени Гюро земя Арбанашка,
не плени я за сребро, за злато,
но я плени за убава Мара,
за убава Мара Арбанашка.
Заплени я Гюро, доведе я.
Още Мара от кон не слезнала
още Мара у двор не влезнала,
бърже Гюро улаци дойдоа,
два улака, два вредни юнака,
па на Гюро потио говорят:
- Айде, Гюро, царю войник д'идеш!
Ако некеш царю войник д'идеш,
ке сечеме твоя руса глава,
твоя глава царю ке дадеме!
Па си ойде Гюро Сминдерлия.
Итра била Мара Арбанашка,
флезнала си у мала градина,
па откина столиста ружица,
та си стигна Гюро под селото,
па я даде Гюро млад войвода:
- Земи, Гюро, столиста ружица,
па я тури у десна пазува,
често я ти с водица поливай,
заран и вечер с вода,
а напладне със сълзи.
Доде ти е ружица весела,
дотогава, Гюро, ке те чекам!
Повърна се Гюро Сминдерлия,
па на майка вели и говори:
- Токум Бога, моя стара мале,
арно гледай Мара Арбанашка,
често реди, мале, ратаите,
да си впрегат конските кучии,
да си водят Мара по полето,
дзаран давай вино и ракия,
я напладне презморски стафиди!
Слушала го неговата майкя,
арно гледа Мара Арбанашка,
често реди майкя ратаите,
та впрегали конските кучии,
та водиле Мара по полето.
Дзаран дава вино и ракия,
я на пладне презморски стафиди,
никога се Мара не разжали.
Минало се девет годин време,
тугай се е Мара разжалило,
качила се на високи чардак,
ка плакала, така и заспала,
и на Гюро ружица повехна,
тогай са си Гюро пуснале,
на порти се силно почукало.
Качила се Гюровата майка,
па на Мара вели и говори:
- Стани, Маро, стани мила снао,
некой чука силно на портите!
Кога стана Мара Арбанашка,
та отвори тия нови порти,
Гюро влезна живо здраво.

 


Доспей, Самоковско (СбНУ 53/1971, № 538 - "Гюро отива войник и се връща при жена си след девет години, когато тя се затъжва за него").

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2011
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011