* * *

Войник на сватбата на жена си

Плени Гюро земня Арбаначка,
не плени я за живо, за здраво,
но я плени за убава Мара,
за убава Мара Арбаначка.
Поплени я Гюро, заведе я.
Още Гюро под зелени венци,
още Мара под жълта коприна,
на Гюрете абари дойдоа
д'иде Гюро, д'иде млад, бре, войник.
Ем пооди Гюро, ем наръча:
- Таком Бога, моя стара мале,
да ми чуваш Мара Арбаначка,
да а чуваш ла се не разтъжи:
заран давай загорска ракия,
обед давай куклести череши,
вечер давай софийски симиди,
давай, мале, давай, ич не жали,
сал да ми се Мара не разтъжи.
Чувала я таман девет годин -
заран дава загорска ракия,
обед дава куклести череши,
вечер дава софийски симиди.
Чувала я таман девет годин,
покарало лето, та десето,
изви Мара десетийо венец,
купи Мара десета коприна.
Узела е две стомни шарени,
па отиде за студена вода,
там затече нейни мили дружки,
с нея стоят, за нея оратат:
- Па още ли, Маро, мома одиш,
па още ли под зелени венци,
па още ли под жълта коприна?
Заедно сме моми момувале,
заедно сме дарове вършили,
язе имам сина за женитба,
мома имам, тънки дари върши.
На Мара се жалба нажалило,
па узела две стомни шарени,
па си ушла дома на дворове,
па на майкя тиом приказува:
- Таком Бога, моя стара мале,
ке се женим, нема да го чекам.
Снощи ойдох на студен кладенец,
там затекох мои мили дружки,
с мене стоят, за мене оратат:
"Та още ли, Маро, мома одиш,
та още ли под зелени венци,
та още ли под жълта коприна?"
Ке се женим, нема да го чакам!
Току това Мара издумала,
ете Гюро от служба си иде,
па изчуха на белите порти:
- Излез, излез, Маро, пръвно либе,
излез, излез, коня ми дохвани,
излез, излез, порти ми отвори.
Тури, Маро, бре, честни трапези,
па си викни, Маро, та си запей
гръчки думи, ингилички гласи.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2011
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011