* * *

Войник на сватбата на жена си

Имала й майка, имала
едного сина Стояна.
Бързала й да го ожени,
дорде не са го писъли,
Стоян млад войник да ходи.
Бързала - оженила го,
взела му булка хубава,
кат' са у черкви увлегли,
и са ги попови венчали,
и се назад върнали,
среща им иде кехаята.
Той у ръка книга държеше,
на Стоян я подаде.
Стоян на книга разбира,
че си книга прочете.
У книга се намира -
Стоян млад войник да върви.
Като си дома отиват,
Стоян мама си думаше:
- Майно ле, стара майчице,
аз ще са на тебе моля,
пък ти са моли на тейна.
Татко млад войник да иде,
отмяна да ме отмени,
че ми й мило булчето,
мило ми й да го оставя,
дваж по-мило да го заведа -
там има хора сякакви,
и турци, мамо, и българи,
и трета вяра цигани...
Мама Стояну думаше:
- Баща ти й, синко, стар човек,
той немой на кон да седи,
нито пък пеша да върви!
Че става Стоян, че тръгва.
Булче му хитра гидия,
увлезе у равна градина,
набрала цветя всякакви,
накичи китка смесена
и я на Стоян подаде:
- На ти, Стояне, таз китка,
денем я носи на глава,
нощем я слагай на роса,
и на ти, Стояне, тоз пръстен.
Кога ти китка увехне -
тогаз ще ми й сватбата;
кога ти пръстен улети -
тогаз ще ми й мената.
Че си Стоян замина.
Девет години на царя служил,
кат' служил, където ходил,
все пее, пее и свири.
През десета година почнал да плаче.
Царя Стояну попита:
- Що си тъжен, кахърен?
Стоян на царя отговаря:
- Днес ми се жени булчето.
Цар на Стоян думаше:
- Я иди, Стояне, у наш'те,
у наш'те тъмни яхъри.
Със крак на врата потропай,
което конче изрижи -
него, Стояне, ще вземеш
и у село ще идеш,
булчето да си завариш!
Стоян си конче извежда
и у тяхното село отива.
Като по пътя вървеше,
на нива оре стар дядо.
- Добър ден, дядо!
Днес нали й света неделя,
защо ореш, защо са грехуваш?
- Аз имам син войник кат' тебе,
днес му се жени булчето,
от жалба не мога у дума да седя,
затуй на нива излягох.
Като у село увлезе,
у село чешма имало,
на чишма пере бабичка.
И той пак й казал:
- Добър ден, стара бабичко!
Днес нали й света неделя,
защо переш, що се грехуваш?
Баба на Стоян отговаря:
- Аз имам син войник кат' тебе,
днес му се жени булчето,
затуй от жалба не мога,
не мога у дума да седя
и си на чешма излягох...
Стоян у тях си отива,
тамън трапеза сложена,
булката прошка събира.
Стоян ми седнал най-открая,
най-открая на трапезата.
Нали си пари няма,
той си фърли пръстена.
Като прошката занели,
булка си пръстен познала,
познала и попитала:
- Има ли някой пътник тукана?
- Има, има едно войниче,
и то нема пари да фърли,
та си фърли пръстена.
Булка си навън излезе
и при него отиде,
и го за ръка хвана,
и си на всички каза:
- Кой откъде дошъл - да си отива,
туй ми й първото венчило!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2011
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011