* * *

Войник на сватбата на жена си

Имала й мама, гледала
една ми сина млад Стоян.
Раснал ми Стоян, пораснал
на осемнайсет години.
Негова стара майчица
бързала да го ожени,
да го войници не сварят,
да го на служба не вземат.
У петък го мама сгодила,
у събота яли и пили,
а в неделя са го венчали,
до пладне хоро играле,
от пладне, мила мамо ле,
на Стоян ордена доди,
Стоян млад войник да иде,
напред войници да върви
и ален си байрак да държи,
да остави булка под було.
Баща му конче седлае,
майка му порти отваря.
Негово булче хубаво
привлезе в горна градина,
събрала е цвете всякакво,
увила е китка размесна
и ги на Стоян дала,
и на Стоян говори:
- На ти, Стояне, таз китка,
денем я носи наяве,
нощем я туряй на роса,
гато ти китка повехне,
тогава ще се оженя,
като ти китка изсъхне,
тогава ще ми е сватбата.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2011
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011