* * *

Войник на сватбата на жена си

Имала й мама, имала й,
едного сина Богойча.
Храни го мама, пази го;
расти Богойчо, порасте,
станал е за ожеване,
че го мама му ожени.
Взела му й булка умница,
умница, сладкодумница.
В неделя им беше сватбата,
в понеделник ферман достигна -
Богой при царя да иде,
царските и везирските коне да пасе.
Богойчо мами думаше:
- Мамо ле, стара майно ле,
аз ще се моля на тебе,
пък ти се моли на татя -
тате да иде в Цариграда,
царските коне да пази,
царските и везирските!
Мама Богойчо думаше:
- Богойчо, сино, Богойчо,
баща ти й, сино, стар човек,
не може и пеше да върви,
пак ти, Богойчо, ще идеш.
Де зачу булче таз дума,
булче му навън, навътре,
бистри си сълзи ронеше;
дето му сълза капнеше
всякакво цвете цъфтеше,
а булчето го береше,
на две го китки накичи.
Едната сама затъкна,
другата даде Богойчо
и на Богойча думаше:
- На ти, Богойчо, таз китка,
денем я носи на чело,
нощем я пази под глава.
Кога ти китка повяхне,
тогава ще ми е годежа,
кога ти китка изсъхне,
тогава ще ми е сватбата!
Носил я девет години,
не му китка повяхна.
На десетата година
тя му китка изсъхна.
Де къде ходи Богойчо - все плаче.
Царя Богойчо думаше:
- Защо си, Богойчо, кахърен?
Богойчо дума на царя:
- Ази си булче оставих
под було и под венчило.
Днес е на булче сватбата,
затуй си ходя кахърен...
Че се е на царя смилило
и го е царя отпуснал,
дано си свари булчето.
Като през ниви вървеше -
баща му оре на нива.
Богойчо старче думаше:
- Помози ти, стар геле,
защо си ореш на нива,
днес нали е света неделя?
Старчето дума Богойчо:
- Аз имах сина Богойча.
той остави булче под було
и при царя отиде.
Днес е на булче сватбата,
а аз си ора от жалба...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2011
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011