* * *

Войник на сватбата на жена си

Спаивчето коня ковит,
невестата диват седит,
дошло ферман в събота,
ке се пеят во неделя,
да се берат спаиите -
сотвори се силна войска.
- Ай ти, майко, стара майко,
да ми чуваш невестата,
да ми чуваш до девет години!
- Ай ти, синко, мой мили синко,
да откупиш твоя руса коса!
- Ай ти, майко, моя стара майко,
не продавам моя бърда коня,
да ми чуваш невестата!
- Ай, спаивче безаначе,
дали коня не ти игра,
али сабя не ти сече?
- И коня играт, и сабя ми сечит,
току сум сън сънувал,
да платиме вергията,
да си одем на мой вилает,
заре невестата ще ми се свърши;
шчим да ми дадеш за три години...
(...)
- Ай ти, бабо, моя стара бабо,
шчо е радост ваше село?
- Ай ти, синко, мили синко,
имах син като тебе,
ни остана на аскеро,
ето имат девет години -
ни книга ми дошло,
ни абер сум чула,
невестата му се мъжи...
- Ай, сватове, милни побратими,
на, дайте го овой пръстен!
И невеста пръстенот го позна
и си рече: - Ай, сватове, мили побратими,
овой човек е мой пръв мъж!
И сватове, леле, си кажает,
къде че одим саде сватове,
саде сватове без невеста?
А юнак си кажает:
- Ай, сватове, бели сватове,
вратите се назад,
не ви дадем сестра ми.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2011
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011