* * *

Войник на сватбата на жена си

Много е мама сгрешила,
че е млад Стоян сгодила,
още войник не ходил.
Войници в петък излизат
и Стоян с войници отива,
булче под було оставя.
Булче по двори ходеше,
ситни сълзи ронеше,
от було конци кънеше,
от венец китка кършеше,
размясна китка виеше
и я на Стоян подаде:
- Я на ти, либе, таз китка,
деня я носи на чело,
нощта я тури във вода.
Кога китката увехне,
да знаеш, че се сгодявам;
кога китката изсъхне,
да знаеш, че ми е сватбата...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2011
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011