* * *

Войник на сватбата на жена си

Разболел се е, маке, Амза Алия
на това поле, поле широко,
под това дърво, дърво високо,
под тая сенка, сенка дебела,
до тая вода, вода студена,
нито покриен с шарен ми килим,
нито понуден с тежки понуди.
Покривка му беше синьото небе,
понуда му беше тихата роса.
Врано му конче лудо полудело,
лудо полудело диван му стоеше,
диван му стоеше, тихо му думаше:
-, бре, стани, Али, бре, млад сайбийо,
па си се качи на синьото седло,
да те закарам във нашто село!
Амза Алия тихо думаше:
- Не мога, коньо, нога да си дигна.
- Стани си, Али, млада сайбийо,
яз ке се наведа, нога да прекачиш.
Станал е Али, нога е прекачил,
та се е метнал на враното конче,
па го закарал към нийното село.
Таман са стигнали долу под селото,
там са си видели една стара баба,
дека гъски пасе, за Амза си плаче.
Амза Алия, маке, вели говори:
- Ой нанко, нанко, ти бе стара бабо,
откога си, нанко, тука гъски пасеш?
- Сега три дни, синко, как си гъски паса,
гъски паса, синко, за Амза си плача,
за моя син, синко, Амза Алия.
Сега девет дена откакто го нема,
неговото булче за друг се ожени,
за друг се ожени, сватба закачия,
сватба закачия, сега два дни, три дни.
Извади си Алия от десна ръка,
от десна ръка златния пръстен:
- Занеси го, бабо, на младата булка!
Па си отиде старата баба,
та си отнесе златния пръстен,
та го подала на младата булка.
Като го видела младата невеста,
тельо разхвърлила, къща напуснала
и си е отишла по старата баба.
Под село се срещнали с Амза Алия,
живи се прегърнали, мъртви се пуснали.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2011
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011