* * *

Войник на сватбата на жена си

- Мари, Марудо, Марудо,
що вървиш след мен и плачеш,
та що е тува от тебе!?
Ела ме близо наближи,
пръстенан да си разменим
и верен каул да сторим -
да си ме чакаш, Марудо,
до дванадесте години;
ако тогива не дойда,
че си се глави и жени!
Маруда, мома хитричка,
тя си ми врипна в градинка,
извила китки всякакви,
че си ги даде Стояну:
- На ти, Стояне, киткаса,
дене я носи на глава,
ноще я туряй на роса;
когану китка повехне,
тогав ми знай, Стояне,
че се е Маруда главила;
когану китка изсъхне,
че е Маруда невеста!...
Стоян си носи киткана
до дванадесте години,
че си ми китка завяхна,
завяхна, още изсъхна...
Сьоднал е Стоян да плаче,
де го видяла царица,
та си Стояна питаше:
- Стояне, гиди Стояне,
защог ми плачеш, Стояне?
- Как да не плачем, царице,
га ми се жени любено!
- Не мой ми плака, Стояне,
ами ми иди, Стояне,
във царювана хергельо,
избери конче пъргаво,
че го, Стояне, запрегни
със девет чьорни смокове
и го, Стояне, заюзди
с лютана змия усойна,
че си ми конче възседни.
Ако се нахпреж състъпи -
любено ще си завтасаш;
пък ко се назад застъпи -
че не щеш да го завтасаш!...
Конче се нахпреж състъпи,
Стоян си конян кайдиса,
та си любено завтаса -
таман бе дара дарила,
пътник на порти зачука...
Та си Маруда викаше:
- Бабчо льо, мила, невредна,
не е път да ти продумам,
ала ще да ти продумам -
пътниче чука на порти,
я ще да ида да видя...
Га си Маруда излезе,
че се Маруда метнала
пътнику конче пъргаво,
та че се назад обърна
и си сватовем викаше:
- Халал да ви е всичконо,
я ще си ида, сватове,
със първо любе Стояна!...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2011
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011