* * *

Войник на сватбата на жена си

Венчан бе Стоян, не сводян,
царя за него проводи -
де да е Стоян да дойде,
да дойде Стоян млад войник,
млад войник със войниците,
ако си Стоян не дойде,
нека му дойде главата,
главата да му й хаберя.
Стоян мамо бе думаше:
- Майно ле, стара майчице,
и аз ще се моля на тебе, (2)
пък ти се моли на татя,
да иде татю стар войник, (2)
стар войник със войниците,
че ми е младо булчето, (2)
младо е, не е сводяно,
грях ме е да го оставя, (2)
срам ме е да го поведа.
Мама му дума Стояне: (2)
- Стояне, синко Стояне,
стой, недей дума таз дума, (2)
баща ти й, синко, стар-запрял,
не може пушка да рами, (2)
не може на кон да седи,
не може сабя да върти,
че те го казват хората,
право си на кон заспива,
остра се сабя подпира.
Че стана Стоян, отиде,
отиде Стоян млад войник,
млад войник със войниците.
Петранка, булка хубава,
тя си по двори ходеше,
дребни си сълзи ронеше,
дето сълзите капеха,
всякакво цвете никнеше,
синьо, червено цъфтеше.
Петранка, булка хубава,
тя си цветето береше,
на две го китки правеше,
на Стояна го изпраща:
- На ти, Стояне, таз китка
дене я туряй на глава, (2)
нощя я туряй на роса,
кога ти китка увехне, (2)
тогава ще ни й годежа;
кога ти китка изсъхне, (2)
тогава ще ни й сватбата.
Стоян си сбогом той взема...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2011
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011