* * *

Войник на сватбата на жена си

Та чуло ли се, разбрало
турци низам да карат,
а българите войници.
Стоян са войник писале,
на войниците чаушин.
Стоян си конче стягаше,
булче му юзда държеше,
а той й дума думаше:
- Либе Петкано, Петкано,
ти да ме чакаш, либе ле,
до деветата година!
Петкана влезе в градина,
та набра цвете всякакво,
та уви китка шарена,
та я Стояну подаде:
- Я на ти, либе, таз китка,
дене я туряй в пазува,
ноще я туряй возглаве.
Заран все когато станеш,
китката да си погледнеш -
кога китката повехне,
тогава ще се оженя!
Та па отиде млад Стоян,
та е сторил девет годин,
та па китката погледна,
а китката повяхнала.
Все къде ходел, все пеел,
а па тогава все плакал.
Дружина го попитала:
- Що си толкова кахърен?
Той си им дума, продума:
- Дружино вярна, сговорна,
сеги е на булка ми сватбата...
А тие му казали:
- Че що ни не си казало,
че ти е на булка сватбата?
Та па извели добър кон,
та се е качил млад Стоян,
та си е дома отишъл.
Булче му венчават в черкови,
и той отиде в черкови,
та си подаде ръката,
ръката на невестчето,
ръката да му целува.
А тя си позна пръстена,
па си го хвана за ръка,
та си у дома отидоха,
та си я от було повърна...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2011
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011