Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

* * *

Войник на сватбата на жена си

Не се минало ни много, ни малко,
от както се Марко оженил.
Една заран рано преди зора и белаго дъна
му пристигнало ситно писмо от цара Лазара,
да си ходи войник да си служи,
данък на цар да плати.
Па си дума Мара, Марково либе:
- Чуеш мене, Марко, мое първо либе,
я ми дай от тебе белега, докато те чакам.
Па си зема Марко това сухо дърво,
подострише го от двете страни
и го забоде настед дворове
и си дума на Мару-първото му либе:
- Чуеш, мое първо либе,
ка ти дърво филизе подкара,
тъгувай аз ще се върна.
Па си дума Марко Кралевики:
- Я ми даж белегу,
да знаем до ка ти мене ще чакаш.
Па си взе Мара, Марково либе,
та направи туй суви китку,
с жълтоклонно цвете и зелен босилек
и я забоде в Маркови силяви
па си дума, продума:
- Чувал ли ме, Марко, мое първо либе?
Всяка заран, всяка вечер с вода топиш
докато ти е китка весела,
до тогава ще те чакам.
Кога ти китка увехне,
увехне, йоще опадне,
да знаеш, Марко че съм
се либе оженила.
Па отиде Марко да служи,
ни много, ни малко време,
а се минали девет години.
Кога погледна Марко
една заран у силяви,
нему се китка увехнала,
увехнала, йоще опаднала.
Па си охна Марко Крелевики:
- Ти викаш, Марко и сълзи рониш,
дали ти е служба дотегнала,
ни ми е сабя омръзнала,
а ми се е либе оженило.
Затова си жалим и викам,
викам, дребни сълзи роним.
Па си пита Марица царица:
- Откъде абър ти получи?
А Марко й отговаря:
- Аз си нося китка у силяви,
ще я нося дори до девет години
и днеска настъпи лято десето,
са ми да и либе оженило,
оженило - затова викам.
Па му дума царица Марица:
- Ай си иди дома на дворове,
ега можеш да завариш,
либе тебе да види
и за тебе за остане.
Кога си тръгнал Марко из друмове,
насреша му стара орачиня,
дека си оре е църните волове
царските друмове.
Па му Марко сборуе:
- Помози Бог, стара орачиньо.
Ти ореш царските друмове,
хем ореш с църните волове
на ден разпети петък,
преди ден Великден?
Па си проговаря стара орачиня:
- Слушай мене, непознат делийо!
Аз си имах чедо като тебе,
па отиде войник да служи,
на царя данък да плати.
Та си служи ни много, ни малко,
та си служи до девет години,
настъпи лето десето.
Са му са либе заженило,
та затова се от мъка работим.
Па му дума непознат делия:
- Ай си иди дома на дворове,
са су войску разпуснали,
че си дойде и вашето чедо.

 


Брезник (Архив КБЛ-ВТУ).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2011
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011