* * *

Войник на сватбата на жена си

Не е зора, не е бели дена,
книга дойде Васоевик Стеви
от селица, от село Дубица,
некаково града Васовикя.
Па нему у книга пише
да отиде на бой у Косово;
ако пече на бой да отиде,
у полье му стадо не блеяло,
у кукю му чедо не плакало,
од рука му жито не родило.
Стева чети това ситно писмо,
у лице се юнак препаднуе,
да че иде на бой на Косово.
Па повикна Воистина слуга:
- Скоро, слуго, коньи да ми спремеш,
че идемо на бой на Косово!
И слуга му коня посправише,
па турише калпак и челенке.
Излезоше два добри юнаци,
по друмове коньи нагонуе.
Ка дойдоше при воду Ситницу,
она дошла мътна и кървава,
та преноси кюрке от юнаци;
и приоди прелепа девсйкя,
на девойку калпак и челенка.
Па ю юнак потио говори:
- Таком Бога, прелепа девойко,
кажи намо броди на Ситница?
А она им потио говори:
- Таком Бога, два добри юнаци,
на Ситницу нигде броди нема.
Дек юнаци коньи натераю,
там че мина през воду Ситницу.
Юнаци си коньи натераше,
преминуше през воду Ситницу,
па прийдоше при добру девойкю,
сакаше ю калпак и челенку.
А она им потио беседи:
- Назад, назад, два добри юнаци,
та я съм си брану спечалила!
Синоч сведо стадо на Ситницу,
да го поим студену водицу,
она дошла мътна и кървава,
та приноси ранени калпаци
и приноси кюрке от юнаци;
я запредам сърмени скутеве,
та загазй у воду Ситницу,
та си ванем калпак от юнака
и на ньега от злато челенка,
и на ньега перо от пауна,
та казуе от кой ветър пуши.
По друмове коньи нагонише,
ка сретоше Орловикю Павле,
десну руку у левуту носи,
вита са му ребра поломени.
Па го праша Васоевик Стево:
- Таком Бога, незнана делия,
дал си ишал скоро на Косово,
дал излази Лазар на Косово?
А Павле му потио говори:
- Синоч беше Лазар на Косово
и сас турци на бой изскочише,
на Лазара сабля изломена
и на него турци навалите;
бойно му са копье изломили
и на ньега турци навалите.
Мисли цара да е загинуло,
само кълне Васоевик Стева
и некакви Вуковике Бранка,
що ги нема на бой на Косово,
цар Мураду царство предадоше.
Кога стпже Васоевик Стево
и сас ньега слуга Воистина,
излезоше у бой на Косово,
па прийдоше при цара Лазара:
- Цар Лазаре, верна круно златна,
опрости ми, що не съм достигал
сас мойега слуга Воистина.
А цара му нищо не говори.
Стево слезе от коня крилата,
па му сака рука да му люби.
А царо му потио говори:
- Драг юначе, Васоевик Стево,
да си спремиш коня крилатога
и да викаш Вуковике Бранка
да идете на бой у Косово,
та сас Бранка турци да юрите!
Стево скочи на ноге юнашки,
укачи се на коня крилата
и сас ньега слуга Воистина
и сас ньега Вуковике Бранко.
На Косово коньи нагонише
и сас коньи турци нагонише.
И тогай се умири Сърбия.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2011
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011