* * *

Войник на сватбата на жена си

Царят си войска написа,
писали, кого писали,
Стояна първи писали.
Мама Стояну думаше:
- А, да те, синко, оженим,
докат си, синко, млад, зелен,
дорде ти булка прилича,
и на булката люлката.
Войската тръгва, отива,
Стоян си напред вървеше,
че му е дълъг перчемът
и му прилича байракът.
Либе му китка подава
и на Стояна думаше:
- Я на ти, либе, таз китка,
дене я носи на страна,
нощем я турай на роса,
на пролетната росица,
на есенната сланица.
Кога си китка увехне,
тогава ще се аз годя,
кога си китка засъхне,
тогава ще се оженя!
Носи я Стоян не много,
носи я девет години,
като десета настъпи,
взела е китка да вехне,
да вехне, още да съхне.
Стоян на царя думаше:
- Царьо ле, господарьо ле,
а да си гатним гатанки.
Всеки си гатна гатанка
и всеки си я получил.
Стоян си гатна гатанка
никой си не я получил:
- Заградил бях си градина
на връх на Стара планина,
със едно перо петльово.
Посадил бях си ябълка,
ето ми девет години,
цъфти ябълка не върже.
Сега е ябълка цъфнала,
цъфнала и завързала
на върха златна ябълка,
бива ли да я откъсна.
Никой гатанка не позна.
Оде го зачу царица,
та го в сараи викнала:
- Царьо ле, господарьо ле,
по-скоро пускай Стояна,
че му се жени либето,
вчера е било годежа,
а днес е, царьо, сватбата!
Царят си пусна Стояна.
Вървял е Стоян, що вървял,
минал е поле широко,
сред поле лозе хубаво,
във него старец копае.
Пътниче дума на дяда:
- Помози ти Бог, дядо льо,
защо копаеш туй лозе
в хубава света неделя?
- Пътниче, кално друмниче,
я си ти върви във пътя,
пък мене недей закача,
минувай и заминувай.
Ази копая за мъртво,
аз имам сина Стояна,
днес му се жени либето.
Ето ми девет години,
откак си е той млад войник,
нито си в отпуска идва,
нито си хабер провожда.
През село Стоян си мина,
всред село чешми течаха,
там баба ризи переше.
- Що, бабо, переш тез ризи
в хубава света неделя?
- Минувай и заминувай,
за това мене не питай,
ази си пера за мъртво,
аз имам сина Стояна,
днес му се жени либето.
Девет години станаха,
откак е войник отишел,
нито си в отпуска идва,
нито си хабер провожда.
Сред село Стоян съгледал,
насреща идват сватбари.
Стоян сватбари думаше:
- Бива ли булка да видя,
да видя и да я простя?
Па си ръката подаде,
със булка да се опрости.
Булката пръстен познала
и се в Стояна улови,
и на сватбари думаше:
- Сватбари, мои другари,
я си, сватбари, вървете,
аз със Стоян ще ида!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2011
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011