* * *

Войник на сватбата на жена си

Царят на войска написа,
писали, кого писали,
Стояна първи писали.
Мама Стояну думаше:
- А да те, синко, оженим,
докат си, синко, млад-зелен,
дорде ти булка прилича,
и на булката люлката.
Войската тръгва, отива,
Стоян си напред вървеше,
че му е дълъг перчемът
и му прилича байракът.
Либе му китка подава
и на Стояна думаше:
- Я на ти, либе, таз китка,
дене я носи на страна,
нощем я туряй на роса,
на пролетната росица,
на есенната сланица.
Кога си китка увехне,
тогава ще се аз годя,
кога си китка засъхне,
тогава ще се оженя!
Носи я малко, не много,
носи я девет години.
Като десета настъпи,
взела е китка да вехне,
да вехне, още да съхне.
Стоян на царя думаше:
- Царьо ле, господарьо ле,
мойто се либе менило,
менило и оженило,
я да си ида в отпуска,
сватбата да си надаря.
Царят Стояну думаше:
- Я влезни в тъмни мазани,
изведи конче хранено,
със синьо седло алено,
със бял го ориз назоби,
с червено вино напои!
Стоян си царя послуша
и си кончето изведе,
дор се на конче въземна,
до сред си пътя отиде,
дор си кончето въземна,
Стоян във село пристигна.
Било е сватба голяма,
всички роднини там били,
всекиго булка дарила,
дарила и целунала,
на Стоян дари не даде
и ръка не му целуна,
че се ядоса млад Стоян,
извади сабя френгия,
че се завъртя наляво,
дор се на дясно обърна
всички сватбари повали,
само булката остави
и се за нея ожени.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2011
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011