* * *

Войник на сватбата на жена си

Заробили са две мили братчета,
две мили братчета - Ивана и Илия.
Заробиха ги и ги откараха,
и ги откараха във велика Сърбия,
и ги назначиха за знаменосци,
за знаменосци, знамето да носят.
Илия си в Сърбия любе залюбил,
любил го цели три години.
Че на Илия му хабер дойде,
че му се любе сгодило.
Хабер изпратило Илию,
при него на сватба да иде.
Илия си затегна сиво конче
и на сватба пристигна.
- Добър ден ви, куме и войводо!
- Дал Бог добро, бе, младо юначе,
я седнете и заповядайте.
Че излезна младата невеста
и изнесе чаша с ракия,
и я даде на Илию - нейно първо либе.
Илия чашата взима
и от ръка пръстен сваля,
и в чашата го пуска.
Булката си чаша взела с ракия
и пръстен извадила,
и сложила на ръка десница.
- Я слушайте, бре, сватбари!
Аз нема с вазе да ида,
аз ще ида с мойто първо либе.
Че Ильо булка хвана за ръка десница,
па я метна зад него на коня.
Той си напред бяга и в дисаги бърка,
и назад хвърча сухо злато,
и в дома си отиде,
и се майки си провикна:
- Излез, мамо, че ти водя отмяна.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2011
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011