* * *

Войник на сватбата на жена си

Имала майка, имала
един син на име Стоян.
Бързала да го ожени,
да не го война завари,
дано го войник не вземат.
В събота бе му годежа,
в неделя му бе сватбата,
в понеделник хабер пристигна
на война Стоян да отиде.
Той се на майка молеше:
- Мамо, на татко да кажеш,
да ме от война отмени,
че ми е младо булчето,
много ми е жал за него.
Майка на Стоян думаше.
- Стояне, синко Стояне,
баща ти, синко, стар човек,
не може конче да язди...
Стоян се жалба нажали
и си на булче продума:
- Я иди, булче, в градина,
набери цвете секакво,
хубава китка накичи.
Булче си Стоян послуша,
та си в градина отиде,
набрала цвете секакво,
хубава китка накичи
и я на Стоян подари,
и на Стоян си продума:
- Стояне, първо венчило,
кога ти китка повехне,
тогаз ще ми е годежа,
кога ти китка изсъхне,
тогаз ще ми е сватбата!
Стоян за война замина.
Мина се много, не малко,
около девет години,
на Стоян китка повехна,
Стоян се много умисли.
Царя на Стоян продума:
- Стояне, младо войниче,
защо си толкова грижовен?
Стоян на царя продума:
- Като ме питаш, ще кажа -
снощи ми хабер пристигна
от мама, още от тати,
че ми се жени булчето.
Царя на Стоян продума:
- Стояне, младо войниче,
я вземи конче хранено,
право в селото да идеш,
дано си булче завариш -
тук да си булче доведеш.
Стоян си конче изведе,
ранено конче, зобено,
право за в село замина.
Като на къра пристигна,
старец на нива ореше,
и то ми света неделя.
Стоян на старец продума:
- Нали е света неделя?!
Едвам се старец обажда:
- Сичко съм, синко, забравил,
едничък си син имахме
и той във война отиде.
Мина се много, не малко,
около девет години,
никакъв хабер немаме,
днес му се жени булчето.
Стоян за в село замина.
Като във пътя вървеше,
насреща иде бабичка,
бела къделя предеше.
- Нали е света неделя?!
Едвам се баба обади:
- Сичко съм, синко, забравила.
Едничък си син имахме
и той във война отиде.
Мина се много, не малко,
около девет години,
никакъв хабер немаме,
днес му се жени булчето.
Стоян за в село замина.
Като ми в двори пристигна,
двора пълен с годежари.
Стоян на порти извика:
- Я изведете булчето,
нещо от царя да му подаря.
Те си булчето извели.
Стоян си китка изважда,
булче си китка познало
и се за Стоян хванало,
на годежари думаше:
- Яжте, пийте, годежари,
азе със Стоян отивам!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2011
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011