* * *

Войник на сватбата на жена си

Имала е мама, имала,
едного сина Иванча,
скришом го е мама гледала,
пак по го е скришом женила,
да не го свари войската.
Днеска го мама ожени,
утре му писмо довтаса -
Иванчо с войска да върви.
Иванчо дума мами си:
- Я кажи, мамо, на тетя,
тетя с войската да иде,
че ми е мило булчето,
мило ми е да го оставя,
дваж по-мило да го поведа.
Мама Иванчо думаше:
- Баща ти е, мама, остарял,
не може конче да язди,
дилкя ли пеша да върви.
Иванчовата булчица,
влязла е в мала градинка,
набра си цвете всякакво,
направи китка смесена
и я Иванчо подаде:
- На ти Иванчо, таз китка,
деня я носи на глава,
нощя я слагай на роса.
Кога китката повехне,
тогава ще ми е годежа.
От ръката пръстен извади,
на Иванчо го подаде:
- На ти, Иванчо, тоз пръстен.
Нощя го слагай на ръка,
деня го слагай в джобове.
Кога му камък излети,
тогава ще ми е сватбата.
Иванчо войник отиде.
Все весел бил и все добре.
Като станал една сутрин,
повехнала му китката.
Като става света неделя,
на пръстен камък излетял.
Че се е жалба нажалил.
Царя Иванчо думаше:
- Що си, Иванчо, кахърен?
Иванчо царю думаше:
- Царьо ле, царьо честити,
как да не съм кахърен?!
Кога войник постъпих,
оставих булче под було,
че му е днеска сватбата.
Царя Иванчо думаше:
- Иванчо, младо войниче,
близо ли ти е селото,
бързо ли ти е кончето?
Иванчо царю думаше:
- Царьо ле, царьо честити,
не ми е близо селото,
ала ми е бързо кончето.
Царя Иванча отпусна,
в селото да си отиде,
булчето да си завари.
Бързо Иванчо препусна,
в селото да си отиде,
булчето да си завари.
Като през къра вървеше,
да си селото наближи,
орач си нива ореше.
Иванчо дума на орач:
- Що ореш днеска в неделя,
нали е света неделя?
Орач пътниче думаше:
- Пътниче, кално друмниче,
от жалба ора в неделя,
че имах син като тебе,
днес му се жени булчето.
Като в селото навлезе,
перачка риза переше.
Иванчо дума перачки:
- Що переш днеска в неделя?
А тя му дума, продума:
- От жалба пера в неделя,
че имах син като тебе,
днес му се жени булчето.
Той си на сватба отиде.
Сватбари кръста събират,
Иванчо пусна пръстена.
Сватбари кръста занасят,
а булката ги питаше:
- Кой си ви пусна тоз пръстен?
А пък те са й казали:
- Пътниче мина по пътя,
нямаше пари да пусне,
ами си пусна пръстена.
Булката тогаз поръча:
- Я го викайте, да дойде,
аз ще Иванча да взема!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2011
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011