* * *

Войник на сватбата на жена си

У вторник се годи лудото Гедиян,
у неделята зарани
сватба че се прави.
Дойде неделя заран
и пойдоа у церква да идат;
и ойдоа у церква
армасани - невенчани.
Абер му достигна от цар Йован Шишман,
достигна книга на ръката:
"Та булче остави, Богме, под венчило,
армасано-невенчано,
та си иди мене на помощ!"
И тадай говори лудото Гедиян,
и говори на своето либне:
- Справляй коня моято (мояго?) Доряна,
че се одим на Софийско поле,
на Софийско поле под бели чадори,
дур не е войска разорена!
И справи коня Доряна;
таман тури ногу у зенгия,
докле нога за префърли,
преком пречи през гора зелена -
и гората укори,
и земята изкопа,
докле дойде на Софийско поле.
Кад го виде цар Йован Шишман,
проговори тия милни речи:
- Благодарим Бога за това,
що имам такива юнаци!
Що тераш, лудото Гедиян?
- Що терам, цару Йован Шишман?
Дойде ми абер: "Булу подъ венчило
армасано - невенчано остави,
та си иди царю на помощ!"
И язе оставих було под венчило,
и дойдох тебе да те видим,
дур не е войска разорена!
И му проговори царо Шишман:
- А се върни, луду Гедиян!
На ти сребро, злато, ако искаш!
Иди - прави сватба своя!
И го тури на златна кочия,
и го проводи сватба да си прави...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2011
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011