* * *

Войник на сватбата на жена си

Млади си войни пишат,
кои пишат, кои не пишат
и Стояна са писали,
младо войниче да иде.
Стоян се справя, похожда.
Майка му дрехи събираше.
Всичка го рода изпраща,
майчина рода, бащина,
всичките моми и момци.
Стоян си вино служеше,
па си на майка думаше:
- Мамо ле, мило мамо ле,
сега си, мамо, весела,
весела, мамо радостна,
че ще ме войник изпратиш.
Я викни, мамо, та запей,
развесели ми трапеза,
да са ми гости весели,
да им е сладко ядене,
да им е пивко пиене.
Майкя Стояна слушала,
викнала, та запяла,
низ едно гърло два гласа,
низ едни уста две думи,
като пееше, думаше:
- Синко Стояне, Стояне,
сега са мирни години,
да ти е лека службата,
да ти е чиста пушката,
пушката, синко, саблята,
на майка да е по-леко...
Лиляна, мома хубава,
ниско е очи навела,
па при Стояна пристъпи,
китка му цвете подаде,
на гърди му я закичи,
тихо Стоян помоли:
- Либе Стояне, Стояне,
ако си някъде далече,
често писмо да пишеш
на твоите майка и баща,
а мен, либе, по-често,
всеки ден, всяка неделя!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2011
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011