* * *

Войник на сватбата на жена си

Имала мама, чувала
еднога сина Стояна,
бързала да га ожени,
да не га войска завари.
В петък га е сгодила,
в неделю сватбу правили,
у вторник абър дооди
да иде войник да служи.
Стоян си майци продума:
- Мале ле, стара майчице,
я кажи, мале, на тату,
тата с войску да иде,
че ми е млада булката,
не могу да ю остаим.
Майка Стояну продума:
- Стояне, сине Стояне,
баща ти, сине, стар човек,
не може с войску да иде,
не може конче да яя,
не може пеши да оди.
Стоян си сълзе порони
и си с войску замину.
Тъгай се булка обади:
- Почекай малко, Стояне,
убаво да те накичим.
Улезе в равну градину,
набра си цвекье секьикво,
направи китку смесену,
Стояну китку подаде
и на Стояна продума:
- Стояне, либе Стояне,
кьига ти китка увене,
тъгай че ни е годежът;
кига ти китка иссъне,
тъгай че ни сватбата.
Седе ми Стоян, седе ми,
седе ми млого, ни малко,
седе ми десет године
и на десету годину
Стоян се жално нажали.
Цар си Стояна запита:
- Стояне, младо войниче,
дали ти служба дотегну,
или за либе домучне?
Стоян си царю продума:
- Царе ле, холан, честити,
като ме питаш, да кажем -
снощи ми абър пристиже
от майкю, още от бащу,
че ми се жени булката.
Цар си Стояну продума:
- Стояне, младо войниче,
яни си коня убава,
право в село да идеш,
булкуту да си завариш,
докат не су ю венчали.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2011
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011