* * *

Войник на сватбата на жена си

Хранила й мама, гледала й,
едничък син Иванча,
хранила и го отхранила,
гледала и го отгледала,
бързала й да го ожени,
додет не са го писали,
млад Стоян войник да иде.
В петък го вечер сгодила,
в събота рано станали,
рано са зетя обръснали,
в неделя за булка отишли,
в понделник рано станали,
на кум са свещи светили,
светили и го изпратили,
във вторник прали и мазали,
във сряда було фърлили,
в четвъртък абер пристигна -
млад Иван войник да иде,
на царя служба да служи.
Иванчо дума мама си:
- Моли се, мамо, на тати,
тати зарад мен да иде,
на царя служба да служи,
че ми е младо булчето,
мило ми е да го оставя,
страх ме е да го заведа,
страх ме е, ще го подлъжат.
Иванчовата майчица,
тя на Иванчо думаше:
- Молих го, мама, карах го,
пък той ми рече баща ти:
"Ази съм, бабо, стар човек,
стар човек, стар некадърен,
не мога на кон да седя,
не мога сабя да въртя,
дилке ле пушка да нося..."
Иванчовото булченце
в равни градинки седеше,
от вежди китка правеше.
То на Иванчо думаше:
- На ти, Иванчо, таз китка,
носи я, либе, варди я,
денем я туряй на глава,
нощем я туряй на руса.
Когато китка повене,
тогава ще ми е годежа.
От пръсти пръстен вадеше
и на Иванча го подаваше:
- На ти, Иванчо, тоз пръстен,
носи го либе, варди го,
денем го туряй на ръка,
нощем го туряй при сърце,
когато се пръстен разлопа,
тогава ще ми е сватбата.
Като ги царя провери,
царя на Иванча думаше:
- Иванчо, младо войниче,
че как кайдиса майка ти,
майка ти, още баща ти,
на война да те изпратят,
такава хубост на света?
Я хайде, Иванчо, я хайде,
във моите царски сараи,
на мен да се курдисвъш,
на мене и на царица.
Че седя Иванчо, че седя,
че седя девет години.
Където ходи все свири,
все свири Иванчо, все пее.
Веднъж си китка погледна -
китката му увяхнала,
пръстенът му се разхлопал.
Налупи калпак до учи,
пророни сълзи до земя.
Царица дума на царя:
- Царьо ле, господарьо ле,
попитай, царьо, Иванчо,
защо е толкоз кахърен.
Царя на Иванчо думаше:
- Иванчо, младо войниче,
станало й девет години
както на мене слугуваш,
все свириш, Иванчо, все пееш,
пък сега мълчиш и плачеш?
Да не ти се й нещо случило?
Иванчо дума на царя:
- Царьо ле, господарьо ле,
аз като войник заминах,
заградил си бях градинка,
посял бях си ябълка -
със корените нагоре,
със връхчето, царьо, надолу,
станало й девет години,
все цъфти, а пък не връзва,
тази година десета,
цъфнала й и завързала,
на връхчето по двенки.
Друг се, царьо, наканил,
да иде, да ги откъсне...
Царя си нищо ни разбра,
сама си разбра царица.
Царица на царя думаше:
- Царьо ле, господарьо ле,
дето е, царьо, градинка -
туй е негова къщичка,
дето е ябълка в градинка -
туй е неговата булчица,
дето се други наканил,
да иде да ги откъсне -
за друг му се жени булката.
Царя на Иванчо думаше:
- Иванчо, младо войниче,
я влез в мойте яхъри,
изведи конче хранено
и се на конче преметни,
че иди, Иванчо, да видиш,
каква е таз работа!
Иванчо царя послуша,
изведе конче хранено
и се на конче преметна.
Като през гора вървеше
намери Иванчо баща си,
в гората дърва събира.
Иванчо дума тейно си:
- Ой ми те тебе, стар човек,
защо дърва събираш,
дърва събираш и плачеш?
Тейно Иванчо думаше:
- Ой, ми те тебе, войниче,
и аз имам син като тебе,
станало й девет години,
откакто на война отиде,
отиде и не се върна,
днеска му се жени булката,
аз бера дърва от жалба.
Като при чешмата отиде,
намери Иванчо сестра си:
- Ой ми те тебе, девойко,
защо платна набелваш,
днеска е света неделя,
от хорате срамота,
от Господа грехота?!
- Ой, ми те тебе, войниче,
аз имам брат като тебе,
станало й девет години,
откакто на война отиде,
отиде и не се върна,
днеска му се жени булката.
Като си при тях отиде,
завари Иванчо майка си,
на пътя жито превява,
превява и го пресява,
и нея Иванчо попита:
- Ой ми те тебе, бабичко,
днеска е света неделя,
защо жито превяваш?
- Ой, ми те тебе, войниче,
и аз имам син като тебе,
станало й девет години,
откакто на война отиде,
отиде и не се върна,
днеска му се жени булката.
Иванчо си влезе във двора,
сред двор дълга трапеза,
хората ядат и пият,
гайдари кръст събираха,
Иванчо си седна открая.
Гайдари като минаха,
Иванчо си пусна пръстена:
- Ой ми ви вази, гайдари,
вий на булката кажете:
"Войниче пристигна от далеч,
нямаше пари да пусне,
че си пусна пръстена."
Когато го булката видяла,
веднага си го й познала,
и си навънка излиза
и се ясно провикна:
- Ой ми ви вази, сватбари,
сватбате е Гергьова,
булката е Иванчова!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2011
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011