* * *

Войник на сватбата на жена си

Посгодил ми се й млад Тодор,
Тодоре, левен гидийо,
в петък се Тодор посгоди,
в събота годен приоди,
в неделя бе му сватбата,
в понделник бе му момин-ден,
във вторник книга довтаса -
да върви Тодор млад войник.
Чуди са Тодор, мае се,
какво да стори, направи,
булка под було оставя.
Срам го й да я остави,
страх го й да я поведе.
Итра му била булката -
кога й било във сряда,
станала рано заранта,
влязла й в нова градинка,
набрала й цветя всякакви,
направи китка размесна,
че я Тодору подаде
и на Тодору думаше:
- На ти, Тодоре, таз китка,
денем я носи на глава,
нощем я туряй на роса,
кога китката повехне -
тогава ще се оженя.
Тодор си китка поемна
и си при царя отиде
с войници да си воюва,
на царя да изметува
и на китката слугува,
денем я носи на глава,
нощем я слага на роса.
Носи я девет години,
като в десета постъпи
и му китката повяхна,
Тодор се чуди и мае,
какво да стори, направи,
че си при царя отиде
и си на царя думаше:
- Царьо льо, господарьо льо,
гатанка ще ти загатна,
можеш ли се, царьо, усети -
заградил бях си градинка,
посеял бях си ябълка.
Ката година цъфнува,
цъфнува, пък не вързува,
сега й, царьо, цъфнала,
на върха тринки вързала,
ще влязат да ги откъснат!...
Царя сеа чуди и мае,
не може да се усети.
Царица царю думаше:
- Царьо льо, господарьо льо,
че той е бил, царьо, женен,
че го чакала булката,
сега се й, царьо, годила,
затуй му късат ябълки.
Че го й царя уволнил.
Като си Тодор отиде -
тя му се жени булката.
Той на трапеза отиде,
всички си пари даваха,
Тодор си даде пръстенче.
Те ги на булка занесли,
булка пръстенче видяла,
че тя им отговаряла:
- Има ли човек непознат,
че той е Тодор любезен!
Було от глава махнала
и се двамата събрали.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2011
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011