* * *

Войник на сватбата на жена си

Стани нине, господине,
Дано бано, Дан войвода,
що ти порти отворени
и у порти тънка бела,
тънка бела уруглица?
Не е била тънка бела,
тънка бела уруглица,
най е била невестица.
Невестица клинци държи.
Млад Михалчо й говори:
- Назад, назад, невестице,
в тебе да се не загледам,
коньо да си не убода,
от дружина да остана.
Невеста се назад върна,
дребни сълзи си порони,
тънки пръсти си потроши
и в градинката си влезе,
па си набра смесно цвеке,
укити си смесна китка:
- На ти, либе, смесна китка.
Доде китка руйно седи,
до тогива либе чака.
Па замина млад Михаил,
та воюва мало-много,
мало-много - девет годин.
Кога десета покара,
китка си е повехнала.
Михаил на дружина дума:
- Хайде да си гатанчици,
гатанчици гатуваме.
Посадил бех ябълчица
у бащини равни двори;
сека годин си цъфтеше,
а сега е повехнала,
повехнала, посъйнала.
Никой си не е отгатнал,
гатнал си е сам Михаил:
- Не е било ябълчица,
най е било невестица.
Дружина си тиом дума:
- Да го пуснем да си иде!
Па си тръгна млад Михаил,
па е вървел много, малко
и е стигнал край лозята,
там си копа стари дедо.
- Помага Бог, стари дедо!
- Дал Бог добро, чер калугер!
- Що си копаш бело лозе -
нали днеска й света неделя?
Отговаря стари дедо:
- Не копам го да го имам,
най го копам да го немам,
че си имам една сина,
една сина Михаила.
У събота му годеж пийме,
у неделя тежка сватба,
у понеделник абер дойде
на войната да отиде.
Па воюва мало-много,
мало-много - девет годин.
Днеска му се либе жени...
Па замина млад Михаил,
па завари стара баба,
стара баба на барата,
че си пере мурги дрехи.
- Помага Бог, стара бабо!
Що си переш мурги дрехи -
нали днеска й света неделя?
Стара баба отговаря:
- Ой те тебе, стар калугер,
не ги пера да ги имам,
най ги пера да ги немам,
че си имам една сина,
една сина Михаила.
Днеска му се либе жени...
Черн калугер отговаря:
- Леле варе, стара бабо,
ай да идем на сватбата.
Стара баба отговаря:
- Аз не мога да си ида,
че е мене домъчнело.
Та замина млад Михаил
и на сватбата отиде.
- Помага Бог, стари куми,
и виезе, стари девери,
изведете невестица,
ръка тя да ми целуне!
Подаде й лева ръка,
тя го позна по пръстена,
че той й първо либе.
Невестица проговаря:
- Прощавайте, стари куми,
и виезе, стари девери,
ази вече ви оставам -
това ми е първо либе!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2011
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011