* * *

Войник на сватбата на жена си

Сино Тодорчо, Тодорчо!
Майка Тодорчом думаше:
- Сино Тодорчо, Тодорчо,
що ходиш, сино, кахърен,
кахърен, та не весел?
- Мале ма, ти Тодорчова,
как да не ходя кахърен -
отдолу ми се задали
пусти беглички момчета,
вред лефтерите писуват,
пък женените подминат!
Бързала майка, готвила,
доде Тодорчо оглави,
оглави, та го ожени.
Петък го майка оглави,
събота годеж пили,
в понеделник са го писали -
младо войниче да иде.
Тодорчовата булчица,
тя си по двори ходеше
и дребни сълзи ронеше,
руса си коса скубеше,
от смин си китка виеше
и я Тодорчом даваше:
- На ти, любе ле, таз китка,
деня я носи на страна,
нощя я туряй под глава,
често я, любе, поглявай
в неделя по дваж и по триж,
в месеца по девет пътя!
Яко китката разцвети,
я ще се за друг оженя;
яко китката повяхне,
аз ще да, любе, загина!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2011
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011