* * *

Войник на сватбата на жена си

Снощи се е Иво оженил,
сутринта писмо пристигнало -
да отиде Иво, войник да си служи,
я да иде, я глава да прати.
Ще отиде Иво войник да служи.
Стара майка обеди готви,
стари баща аризмо събира,
мили сестри конче му стягат.
Първо либе по градина шета,
хем си шета, хем си китка бере.
Па си набра тая росна китка,
па си отиде при нейно първо либе,
па си забоде китка на пазука,
па си то на либе говори:
- Докогато ти е китка на пазука весела,
дотогава, либе, ще те чакам.
Минало се ни много, ни малко,
минали се девет години време.
Като настъпи десета година,
на пазука китка повехнала.
Почна Иво унил да ходи,
па питат Ивини другари:
- Защо, Иве, тъй унило ходиш?
- Щом питате, аз направо ще ви кажа.
Девет години както войник служа,
сега постъпи десета година,
на пазука китка повехнала.
- Хвала тебе, Иве, капитане,
я се направи божа просякиня,
редом реди, Иве, по селата,
ще намериш твое първо либе!
Направил се божа просякиня,
па си тръгнал по равни друмове.
Стигнали до китени сватове
и влезнали в равни дворове,
па седнали на честна трапеза.
Па е седнал и Иве на честна трапеза,
невеста чаша предава,
на всички чаша издава,
стига до божа просякиня:
- Дай си ръката, божа просякиня.
И си Иве подал ръката,
невеста си е пръстен познала
и се сватба разтурила.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2011
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011