* * *

Войник на сватбата на жена си

В петък Тодора годили,
горо льо, горо зелена,
в събота годен приодил,
в неделя бе му сватбата,
в понделник книга довтаса -
да върви Тодор млад войник.
Итра му била булката,
тя влязла в нова градинка,
набрала цвете всякакво,
накичи китка размесна,
па я Тодору подаде:
- На ти, Тодоре, таз китка,
денем я носи на страна,
нощем я туряй на роса,
кога китката повехне,
тогис ще да се оженя.
Носил я Тодор, що носил,
носил я девет години,
взела китката да съхне.
Тодор на царя продумал:
- Царьо ле, господарьо ле,
хайде гатанки гатаме,
гатаме и познаваме,
кому каква е гатанка.
Царя си гатнал гатанка,
гатнал я, познали са я.
Царица гатнала гатанка,
гатнала, познали са я.
И Тодор гатнал гатанка,
не можле да я познаят.
Тодор на царя продумал:
- Царьо ле, господарьо ле,
ето ми девет години,
посеял съм си ябълка,
ето ми девет години,
цъфнува и пак не връзва.
Сеги е ябълка цъфнала,
едно е зрънце вързала,
без мене не ще откъснат.
Царица царю продума:
- Царьо ле, господарьо ле,
не е на Тодор ябълка,
ами Тодору булката.
Ето ми девет години
седи Тодора да чака,
сега ще да се ожени.
Царят Тодора продума:
- Тодоре, младо войниче,
я ми влее в тъмна мазана,
извади конче хранено,
па го оседлай, обюздай,
турни му седло от сребро,
турни му юзда от звезда,
със бял го ориз назоби,
с руйно го вино напой.
Па стъпи Тодор с леви крак
на конче да се покачи,
доде да метне десния,
конче ми стигна, пристигна,
венчана, пък не сведена.
Тодор на хора продума:
- Кумове, стари сватове,
я доведете булката
та ръка да ми целуне,
голям ще бакшиш да й дам
петстотин жълти жълтици.
И булката е отишла
ръката да му целуне.
Булка си було подигна,
търговче да си погледне.
- Кумове, стари сватове,
просто да ви е говене,
туй не е младо търговче,
ами това е мой Тодор.
Булка си було хвърлила
и със Тодора отиде.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2011
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011