* * *

Войвода записва (калесва) хайдути

Мама Стояну думаше:
- Сине Стояне, Стояне,
хай да те, сине, оглавя,
хай да те, сине, оженя,
за вакла Тодорка,
че тя е чедо работно,
че тя е чедо хубаво
и е комшийска дъщеря.
Стоян мама си говори:
- Майчице, стара майчице,
каква главилка хортуваш,
каква женитба бълнуваш?
Знаеш ли, мале, знаеш ли,
снощи е в село дохождал
Богдан, прочут войвода,
с тая жълта бъклица,
с тия бели тефтери.
Момчета, мамо, калесва
и ги на тефтер записва.
Писува и разписува
а мене, мамо, записа
записа и разписа.
Мене ме, мамо, избра
син - зелен байрак да нося,
млад байрактарин да бъда,
че съм бил левент в снагата,
че съм бил юнак в сърцето.
Каква главилка хортуваш,
каква женилка бълнуваш?
Я дай ми, мамо, я дай ми
дядова пушка бойлия,
тейкова сабя френгия,
чичови кобур пищови,
вуйчови дрехи юнашки,
да ги разгърна прегърна.
Когато пролет пролети
на тоя шарен Гергьовден
вие ще в черква идете,
аз ще изляза сред село,
сред село, сред мегдана,
байрак ще си развея
с тоя Богдан войвода
па хай в Стара планина.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.04.2012
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012