|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Войвода записва (калесва) хайдути
Мама Стояну думаше:
- Сино Стояне, Стояне,
хай да те, сино, оглавя,
хай да те, сино, оженя
за гюзел вакла Тодорка,
че тя е чедо работно,
че тя е чедо хубаво
и е комшийска дъщеря.
- Майчице, стара майчице,
каква главилка хортуваш,
каква женилка бълнуваш?
Знаеш ли, мале, знаеш ли,
снощи е в село дохождал
Богдан прочута войвода
със тая жълта бъклица,
със тия бели тефтери.
Момчета, мале, калесва
със тая жълта бъклица,
със бъклица ги калесва
и ги на тефтер записва.
Писува и разписува,
а мене, мамо, записа
записа и не разписа.
Мене ме, мамо, избира
син-зелен байрак да нося,
млад байрактарин да бъда,
че съм бил левент в снагата,
че съм бил юнак в сърцето.
каква главилка хортуваш,
каква женилка бълнуваш?
Я дай ми, мале, я дай ми,
дедова пушка бойлия,
тейкова сабля френгия,
чичовци комур пищови,
вуйчови дрехи юначки,
да ги разгърна, прегърна.
Когато пролет пролети,
на тоя шарен Гергьовден,
вие ще в черква идете,
аз ще излеза всред село,
всред село, всред мегданя,
байрака ще си побия,
момчета ще си събера,
със тоя Богдан войвода,
па хай на Стара планина.
София, кв. Слатина (Архив КБЛ-ВТУ); срвн. варианта от Копривщица,
Пирдопско у П. П. Славейков.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.04.2012
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2012
|