* * *

Войвода записва (калесва) хайдути

Мама Стояну думаш:
- Синко Стояне, Стояне,
хай да те, синко, оглавя,
хай да те, синко, оженя
за гюзел вакла Тодорка,
че тя е чедо хубаво
и е комшийска дъщеря!
- Майчице, стара майчице,
каква главилка хортуваш,
каква женитба бълнуваш?
Знаеш ли, мале, знаеш ли,
снощи е в село дохождал
Богдан, прочута войвода,
със тая жълта бъклица,
със тия бели тефтери,
момчета, мамо, калесва,
със тая жълта бъклица.
Със бъклица ги калесва
и ги на тефтер записва,
писува и разписува.
А мен, мамо, записа,
записа и не разписа
мене ме, мамо, избра
син-зелен байрак да нося,
млад байрактарин да бъда,
че съм бил левент в снагата,
че съм бил юнак в сърцето.
Каква главилка хортуваш,
каква женитба бълнуваш?
Я дай ми, мале, я дай ми
дедова пушка бойлия,
тейкова сабя френгия,
чичови кобури пищови,
вуйчови дрехи юнашки,
да ги разгърна прегърна,
в гората да си замина.
Когато пролет пролети,
на тоя шарен Гергьовден,
вие ще в черква идете,
аз ще излеза сред село,
сред село, сред мегдана,
байрака ще си побия,
момчета ще си събера
с тоя Богдан войвода,
па хай във Стара планина!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.04.2012
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012