* * *

Войвода записва (калесва) хайдути

Седнали Манол и майка
да ядат и да се черпят.
Тъжно той майка погледна.
Майка му чаша налива,
Манолчо чаша изпива
и се под мустак подсмива.
Мама Манолчо думаше:
- Защо се, синко, подсмихваш?
Дали на моите години -
деведесет и четири!
- Не бой се, мамо, смея се
за мои други работи -
ох, че как нищо не знаеш...
Храниш ме, мамо, черпиш ме,
но ако знаеш, ще плачеш!
- Кажи ми, кажи, Маноле,
какво ти тежи на сърце,
та тъжни думи думаш?
Знаеш ли, чедо Манолчо,
що е майка намислила?
Аз съм мома харесала,
долу, в долната махала -
сербез Иринка попова,
че тя е много работна.
- Я недей дума тез думи,
затова викам, не знаеш!
Снощи е Богдан пристигнал,
с момци си в село кандисал,
младите, мале, събира
и ги на тефтер изписва.
И мене, майко, записва.
Когато пръв петел пропее,
ний ще Балкана поемем,
па ако си късмет имам,
жив и здрав да се завърна,
тогаз Иринка ще вземем!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.04.2012
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012