* * *

Войвода записва (калесва) хайдути

Кукувицата кукува,
зелена гора развива,
юнашки сърца налива.
Стоян мами си думаше:
- Майне ле, стара майчице,
нещичко ще те попитам,
правичко да ми обадиш!
Сбират се, мамо, сбират се
на връх на Стара планина,
на хайдушката равнина;
сбират се, мамо, пишат се
на юнашките тефтери...
Мене ме викат да ида,
да ида и аз да се запиша
на юнашките тефтери,
млада войвода да стана,
син-зелен байряк да нося,
напред дружина ще ходя!
Мама Стоене думаше:
- Стоене, синко Стоене,
стой, недей дума таз дума,
че ти си един на мама,
туй за син, туй за дъщеря;
като те й мама хранила,
хранила и отхранила,
тъй ли е мама мислила -
млада войвода да идеш,
син-зелен байряк да носиш,
напред дружина да ходиш?!
Нали е мама мислила
да раснеш и да пораснеш,
млад момък, синко, да станеш,
мама ти да те ожени,
отмяна да си доведе,
отмяна да ме отмени
от пране и от мазане,
и от хляб, синко, месене;
за мене, синко, отмяна,
пък за теб, синко, премяна!
Стоян мама си не слуша,
най тръгна Стоян, отиде
на връх на Стара планина,
на хайдушката равнина,
че си се Стоян записа
на юнашките тефтери -
син-зелен байрак да носи,
напред дружина да води!...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.04.2012
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012