* * *

Песни за военнопленници

Йордан бе пленник останал
долу ми, долу в Гърция.
Че стоя Йордан, робува,
цели ми двайсе години.
На Йордан много дотегна
и на другарите си продума:
- Днеска е, братя, Никулден -
празника на рибарите.
Днеска си всички празнуват,
лодките им са свободни,
да вземем лодка, да откраднем
и с нея да избягаме.
Решили и го сторили,
през нощта стават, отиват
и се в лодка те качват.
В Цариграда отиват,
консул билети изваждат
за България да си дохождат
Йордан си в село пристигнал,
в негова кръчма той влязъл,
шише ракия поръчал
на свойто момче Петърчо.
Той му ракия подава,
татко си без да познава.
Тогаз го Йордан запитва:
- Къде е, момче, татко ти?
- Татко ми, чичо, плениха
през осемнайста година,
при Комарево полето,
преди двайсе години.
Йордан на Петър продума:
- Доведи, момче, майка си,
хабер на нея да сторя,
ний бяхме с него заедно.
Кога те в къщи влязоха,
Йордан на Анка думаше:
- Събери, Янке, децата,
за татка им да разправя!
Янка портрета кат видя,
веднага Йордана познала,
викнала, та заплакала,
със ръце него прегърнала.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.12.2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010