* * *

Песни за военнопленници

Кънчо на война отиде,
млада невеста остави,
със две ми дребни дечица.
Кънчо невяста думаше:
- Невясто, булка хубава,
ази на война отивам,
добре да гледаш децата,
по-често писма да пишеш!
И стана Кънчо, замина,
на таз турска граница.
Като на граница отиде,
Кънчо във боя влезе.
Турците Кънчо плениха
и го във Турция вкарали,
на един бей да служи.
Бея си има момиче.
То си е Кънчо залюбило,
залюбило Кънчо, вземало.
Десет се годин водили,
дор две са деца имали.
Кънчо къдънче думаше:
- Къдънче, бяло ханъмче,
дай ми пари да ида,
да ида да си пазаря.
Къдънче пари му даде.
Кънчо от къщи излезе,
право на гара отиде
и се на влака качи.
Влака за България отиваше.
Българи Кънчо пъдеха:
- Махни се, турчин, от тука!
Кънчо на българи думаше:
- Българи, братя българи,
и аз съм като вас българин,
и се мъча да избягам.
Влак на гара пристигна,
Кънчо си от влака слезе,
хвана си файтона до село.
Сред село Кънчо отиде
и право у дюкяна влезе.
У дюкян шета бакалче,
Кънчо бакалче думаше:
- Бакалче, младо момченце,
иди извикай татка си,
че имам пари да му давам.
Бакалче турчин думаше:
- Ние си татко нямаме,
татко във войната остава.
- Иди извикай майка си,
с нея да се разберем.
Бакалче вкъщи отиде
и на майка си думаше:
- Я иди, мамо, в дюкяна,
турчин си татко търсеше,
имал пари да му дава.
Майка му взема тефтера,
право в дюкяна отиде.
Като у дюкяна улезе,
тя си на турчин думаше:
- Макар, че да си турчин,
така ми мязаш на Кънчо!
Кънчо се малко позасмя
и на невеста продума:
- Невесто, булка хубава,
ще ли ме вие приемете?
Ако не ме приемете,
назад ще се повърна.
Невеста, булка хубава,
дребни си сълзи посипа,
и си Кънчо за ръка залови
и го вкъщи заведе.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.12.2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010