* * *

Песни за военнопленници

Решил Цоньо да бяга
от плененското сбирище.
Кога са всички заспали,
Цоньо от бивак излиза,
в гори и балкани набива
у дома си да отиде.
Но нали пътьо обърка,
французи Цоньо улавят
и го в миг развели
в ареста на полето.
Там са Цоньо осъдили,
цяло ми дор три месеца,
в кал и вода да лежи.
Лежал е Цоньо, търпял е,
тъкмо до двадесет и два дена,
но нали тежко заболя,
заболя, не ще оздравее.
Цоньо жандари думаше:
- Жандари, братя да сте ми,
дайте ми книга и молив,
само два реда да пиша
до първо либе Тодорка.
Те са му книга отдали,
книга, още и молив.
Ем пише Цоньо, ем дума:
"Тодорке, първо венчило,
да ходиш, любе, да гледаш,
като мене да намериш
и да се, любе, ожениш.
Детето си да отгледаш,
детето, малък Иванчо,
Иванчо на три годинки.
За мене не се надявай.
французи ме уловиха,
уловиха и ме осъдиха -
цели ми три месеца
в кал и вода да лежа.
Ем рева, любе, ем търпя,
но не мога, любе, отърпя..."
Дойде си Цоньо това издума
и се от душа раздели,
за вечно в плен остана.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.12.2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010