Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Юли  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

* * *

Песни за военнопленници

Кога се война започна
и Йордан Минчев замина
и на жена си поръчва:
- Ази на фронта отивам,
скоро ще майка да станеш,
детето на мен да кръстиш,
че може да ме убият,
моето име да чуваш,
все едно, че съм си в къщи.
Че стана Йордан, замина,
на фронта при Добро поле.
Една ми сутрин, призори,
там се пробива направи,
много българи паднаха,
други пленници останаха,
че ги в Солун пратиха,
по островите пръснаха,
на остров Крит и Трикери
цели ми двайсет години.
Йордан братя си думаше:
- Не ви ли, братя, омръзна,
да седим, да робуваме?
Я хайде да избягаме,
днеска е, братя, Никулден,
гърците празник празнуват,
ще вземем лодка моторна.
А че ги Йордан поведе,
откачи лодка моторна,
всички в лодката седнаха.
Йордан кормило държеше,
през Бяло море караше,
ала се буря повдигна,
че си морето разигра,
че и лодката изхвърли,
край Галополи на брега.
Турският пост ги съгледа,
съгледа, огън открива.
Че се е Йордан досетил
бяла си риза съблече,
на лопата я завърза
и я високо издигна.
Турците огън запрели,
лодката на брега извлекли,
питат ги и ги разпитват,
при консула ги завели,
при тоя консул български.
Той ги в София изпрати,
от там си всеки замина
и си във село отиде.
В кръчмата шета кръчмарче,
Йордан кръчмарче запита -
има ли баща няма ли.
Момче му дума, говори:
- Татко ми падна, загина.
- Добре баща ти познавам,
със него във плен паднахме,
че се баща ти разболя,
на мойте ръце издъхна...
Момче през сълзи продума:
- Таз вечер у нас ще преспиш,
ще преспиш да ни разкажеш,
за моя татко загинал.
Кога из пътя вървяха,
Йордан го пита, разпитва -
има ли братя, няма ли.
Момче му дума продумва:
- Когато татко замина,
едно се братче намери
и татко беше заръчал -
на него да го кръстиме.
Расна Йордан, та порасна,
утре ще да го жениме.
Когато в къщи влезнали,
никой ми Йордан не позна…

 


Троян, кв. Велчевска (Архив КБЛ-ВТУ).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.12.2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010