Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Април  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

* * *

Песни за военнопленници

Кат са войната обяви
през дванайста година,
сички на война отиват
и Кънчо, и той отива,
оставя млада невеста,
заръчва и се прощава:
- Добро ле, първо венчило,
ази на фронта отивам,
тебе си тука оставям,
добре да гледаш децата
и мене да не забравяш!
Че тръгна Кънчо с дружина,
право у полка замина,
те за граница тръгнали,
граница кат наближили,
топовен гърмеж зачули.
Кънчо с негови другари,
тях си ги напред пратили,
предни постове да бъдат.
Сутринта, кат се й съмнало,
турците напред настъпват,
Кънчови у окопи залавят,
сичките са ги избили,
само са Кънча остайли
и у Анадола откарали,
на един бей го предали,
там да си Кънчо работи,
работи Кънчо, слугува.
Седял ми Кънчо, слугувал
цяла ми една година,
бейово младо ханъмче,
като си Кънча гледало
и се й у Кънча влюбило,
и на баща си думало:
- Ей гиди, бубо бейова,
твърде се у Кънча аз влюбих
и искам Кънча да взема,
ако ме, буба, не дадеш,
аз ще се, буба, убия,
убия, ще се обеся!
Чуди се бея, мая се,
какво да стори, направи,
най-сетна той си намисли,
по-напред да го потурчат,
че тогиз да го оженят
за гюзел Фатме бейова.
Бърже са ходжи викали,
че да си Кънча потурчат,
потурчат и го ожеват.
Малко се, много минало,
около две-три години,
и две си деца имали,
на име Амет и Айше,
но Кънчо къдет ходеше,
ходеше, още мислеше,
как да си Кънчо избяга,
у България да иде.
Най-сетне Кънчо намисли
и на Фатмета думаше:
- Ей гиди, Фатме бейова,
аз ще си моля на тебе,
пък ти се моли на бея,
дано ни бея позволи
двама у Одрин да идем,
там съм по-рано работил
и имам сметки всякакви
да вземам, още да давам,
сметките да си уредя.
Нали им бея позволи,
много са пари вземали,
двама у Одрин отиват,
на един хотел преспали,
сутринта, кат се й съмнало,
Кънчо на Фатме думаше:
- Ти постой тука, почакай,
пък аз из града ще изляза,
сметките да си уредя
и пак при тебе ще дойда.
Кънчо из града не излезе,
най си на гара отива,
влака за България потегля,
той се на влака покачи.
Българи Кънча не искат,
у техен вагон да седне,
защото й турчин покръстен.
Кънчо българи думаше:
- И аз съм, братя, българин,
ази съм пленник останал,
още от турската война,
сега си момент намерих,
да може у България да ида.
Българи Кънча прибират
и у шинели завиват,
и у България отиват.
Кънчо си у село отива,
у Каратаир Пловдивско,
у свойта кръчма той влиза,
там си Кънчо завари
неговото момче Петърчо.
Кънчо Петърчо запитва:
- Къде й, момче, татко ти?
Петърчо дума на Кънча:
- Татко го, чичо, убиха,
още у турската война.
Кънчо Петърча думаше:
- Иди, повикай майка си.
Петърчо у къщи отиде,
у къщи снимка имаха,
Петърчо снимка гледаше
и на майка си думаше:
- Един човек дойде у кръчмата,
много ми мяза на татка,
вика те у кръчма да дойдеш.
Добра у кръчмата отишла,
кат си й Кънча видяла,
видяла и го познала
и си у къщи отиват.
Кънчо на Добра думаше:
- Я си децата прибери,
повикай двете булки хубави,
при мене и те да дойдат.
Добра си децата прибрала
и двете си булки хубави,
като при Кънча отишле,
извади шепа жълтици,
на булките ги подари
и други пари той дава,
на печатница да идат,
и песен да му напишат,
къде й ходил и скитал,
как се й у България завърнал.

 


Топчии, Разградско (Архив КБЛ-ВТУ).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.12.2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010