* * *

Песни за военнопленници

Решил Цоньо да бяга
от планинското сборище,
но нали пътя не знае,
французите го залавят,
и го в Мирка предават,
за бягство Цоня осъждат,
в ареста на поляната,
в кал и вода да лежи.
Лежал е Цоньо, търпял е,
ала е тежко заболял.
Като си Цоньо лежеше,
Тодорки писмо пишеше:
"Да знаеш, Тодорке, къде съм,
къде съм и как попаднал -
французите ме заловиха,
за бягство осъдиха,
в кал и вода да лежа.
Два месеца мъки претърпях,
но аз си тежко заболях.
Днеска от ареста излизам,
в гроба студен аз влизам.
Тодорке, за мене не жали,
аз вече тука оставам,
на тебе аз прошка давам,
за друг да се ожениш,
като мен да те обича,
зли думи да ти не изрича.
Тодорке, мила невясто,
и друго ще ти поръчам,
тук ще те, либе, разплача,
за моето дете Иванчо,
що го сираче оставям.
Иванчо да не ругаеш,
та да порасне Иванчо,
при първа майка, втори баща..."
Това е Цоньо написал
и Богу душа предаде,
далеч от своето огнище,
в Солунското землище,
за вечно пленник останал.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.12.2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010