* * *

Песни за военнопленници

През тези войни световни
много пленници станали,
както и Стойчо Николов -
пленник във Франция става.
Във Марсилия го откарват,
френски параходи товари.
Много му Стойчо дотяга,
решава Стойчо да бяга.
В параход той се прикрива,
някъде долу из хамбарите.
Параходът, като потегля,
времето било противно,
противно, много бунтовно.
Параход там се пробива,
като се всички спасяват,
най-после Стойчо спасяват,
в Алжирия го откарват.
Там си го Стойчо поставят,
диваци Стойчо да пази.
Пазил ги Стойчо, вардил ги,
едно ми дивашко момиче
със ръце му маха, разправя:
- Хайде, Стойчо, да бягаме,
диваци ще те разкъсат,
разкъсат, ще те изядат!
Като дивак Стойчо там викал,
по дърветата сам се качил,
на живо Стойчо налитал,
налитал и го разкъсвал,
много се Стойчо изменил,
дивак същински той станал.
Най-после те си решават,
със туй дивашко момиче,
на Север те си избягват,
на Бяло море излизат.
Параход английски съглеждат,
знак, за да дойде, му дават.
Параходът като пристига,
диваци той си прибира,
здраво ги, холан, овързват,
да не би някого да изядат.
В Турция те ги отнасят,
на властите ги предават.
Стоял е Стойчо там доста,
като се Стойчо опомни,
всичко им Стойчо разказва.
За България го пращат,
във тяхно село отиват.
Няма я Иванка във двори,
двори в бурен обрасли,
къщата се посъборила.
Сяда той, па си почаква,
като се Иванка научава,
че Стойчо се е завърнал,
мъжа си повторен оставя,
наново Стойчо тя взема,
наново те заживяват.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.12.2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010