* * *

Песни за военнопленници

Тодорча пленник пленили,
Райна Тодор жалила,
жалила и го чакала
цели девет години.
Тодорчовият побратим
на Райна продума:
- Стига си, Райне, жалила,
стига си, Райне, чакала.
Снощи е вест дошла,
че са Тодора убили.
Хайде да се, Райне, вземем!
В петък са Райна венчали,
в неделя булка довели,
в понеделник рано сутринта
Тодор се е завърнал
и на портите викнал:
- Излез, Райне, отвори!
Не излязла Райна отвънка,
най излязла майка му.
Тодор си майка попита:
- Къде е Райна, мале?
- Снощи си Райна пристана
на Марко, твоя побратим.
Тодор много се ядоса,
че облече дрехи просешки,
че на чешмите отиде,
че там си Тодор зачака.
Всичките за вода дошли,
най-подир дошла и Райна
с бяла булчинска премяна.
Тодор на Райна говори:
- Невясто, млада невясто,
всички ми пара хвърлиха,
ти искаш ли пара да хвърлиш?
Райна си в джоба бръкнала,
от джоба пръстен извади:
- Да ти подаря тоя пръстен,
пръстен от първото либе,
че си обичам друг любим,
и имам друг пръстен.
Като видя Тодор пръстена,
дето го беше разменил
с Райна, неговата любима,
той на Райна проговори:
- Аз не съм, Райне, просяк,
аз съм Тодор пленника,
твоят първи любим.
Я хвърляй бели бакъри,
та че се качвай на коня!
Двамата вкъщи си отишли.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.12.2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010